"Европейската Зелена сделка е топ приоритет в политиката на ЕК, както още при избора й за председател каза г-жа Урсула Фон дер Лайен. Тя е най-важната и нова стратегия  и за нейния първи 5-годишен мандат. Това е политика за планетата, за икономиката, която има за  цел подобряване на здравето на хората и начина им на живот, както и качеството на живота.ЕС  си постави цел за въглеродна неутралност, а сега се анализират пътищата за постигането ѝ до 2050 година.", каза Макфии.

За политики в областта на климата са заделени 30% от бюджета на ЕС за новия програмен период (2021 - 2027), припомни още Макфий по време на семинара.  Има планове за всички сектори от икономиката, не само за енергетиката - за транспорта, сградите и индустрията,каза той:

"Най-трудният сектор е транспортът, където почти няма напредък, но пък целта е много висока - намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г и нулеви въглеродни емисии от новите автомобили, които ще се движат в общността след 2035г.  За по-бързото постигане на тази цел все пак ЕК залага на подпомагане за изграждането на необходимата инфраструктура, включително изграждането на зарядни станции. По всичко това вече се работи.В едно малко по-далечно бъдеще се предвижда и включването на корабоплаването и авиацията. Както е известно в този сектор намаляването на емисиите е най-трудно постижимо."

Друг сегмент от „Зелената сделка“ са сградите. Сградите например емитират 36% от свързания с енергетиката въглероден диоксид и отговарят за 40% от енергийното потребление. Затова и една от мерките на ЕК е директно насочена към този сектор - поставена е цел годишно 3% от площта на обществените сгради в общността да бъде модернизирана и обновена.

"Енергетиката е в сърцевината на зеления преход и от няколко години се работи по увеличаване на дела на ВЕИ, чийто дял в крайното потребление трябва да достигне до 40 % през 2030 г. По отношение на енергийната ефективност на сградите пък целта е 49 % използване на зелена енергия през същия период. Европейската комисия търси и нови пътища за намаляване на емисиите."

Конкретно за България Макфий обясни, че средствата предвидени в европейския бюджет са за сумата от 2,7 млрд. евро. Очакването е за конкретни инвестиции във ВЕИ у нас от порядъка на 142 млн. евро в следващите десет години.

Експертите от ЕК посочиха още, че не Зелената сделка е причината за поскъпването на енергийните източници. Например поскъпването на квотите за въглеродни емисии са добавили около 10% към цената на енергията.

"Има още много да се работи за подобряване на енергийната ефективност както в частния, така и в обществения сектор. Затова до 2030 г. трябва да има до 40% участие на възобновяемите енергийни източници. По отношение на обновяването на сгради ЕК ще подпомогне държавите членки. Идеята е да се намали загубата на енергията. ЕК има конкретни цели. 3% от цялата площ на обществените сгради трябва да бъде обновена. Този преход се извършва не само в Европа, но и в целия свят. И Америка, и Китай, и Африка търсят начини за намаляване на емисиите и Европа може да им бъде в помощ" , изтъкна още Макфий.

По време на семинара беше коментирана и либерализацията на енергийния пазар. В България тя не е завършила и в момента това се разглежда като предимство, защото защитава битовите потребители от високите цени на електроенергията на свободния пазар.