На 88-годишна възраст ни напусна видният български учен хореолог-музиковед, изследовател на фолклорния танц - проф. д.изк. Анна Илиева.
Нейното име е свързано с научната проблематика за танците, с развитието на хореоложката наука у нас и в чужбина. Учен с международен авторитет и признание, с изключителни заслуги за утвърждаването на научната дисциплина етнохореология.
Достоен наследник на Райна Кацарова в изследването на танцовата култура, Анна Илиева документира стотици народни танци, обичаи с музика и танц, събори на народното творчество. Участва в подготовката и организирането на националния събор в Копривщица от първото му издание през 1965 г. до 2010-та. Започва научна работа като асистентка на Кацарова в тогавашния Институт за музика при БАН (нейна е заслугата за изграждането и попълването на танцовия архив), била е дългогодишен ръководител на секция „Етномузикология и етнохореология“ към Института за фолклор при БАН (днес ИЕФЕМ). От 1972 г. е член на международната изследователска група по етнохореология към ЮНЕСКО, където участва в разработването на международен терминологичен апарат за анализ на народните танци, приет като официален документ.
Фундаментални за българската етнология и фолклористика са монографиите "Народни танци от Средногорието", "Български женски обреден танц", "Типология на архаичните пластове в българския песенен и танцов фолклор", "Теория и анализ на фолклорния танц" (първи и единствен труд в българската наука върху танцовото формообразуване), "Мъжки календарни обредни танци" (в съавт. с А. Щърбанова), огромен брой студии, статии, доклади, сред които "Народният танц в Югозападна България (по въпроса за стила)", "Танцът на маската", "Бавните хора в българската фолклорна обредност", "Българският танцов фолклор в постановките на държавните ансамбли" и мн. др. Съвместно с нейната дъщеря доц. д-р Анна Щърбанова, също виден етнохореолог, осъществяват поредицата "Български танцов календар" за БНР и сп. "Музикални хоризонти".
„Анна Илиева не се затвори само в полето на науката. Тя отправи взор и към самодейното изкуство, което в България бе повсеместно разпространено в различните му форми. Удивлявал съм се на нейните анализи на сценично представени народни танци и обичаи. Много от този род публикации остават затворени в стари издания, но те и сега имат огромна познавателна стойност. Например „Сватбарски хора и игри“ – единствено, уникално представяне на най-същностните моменти от сватбата, при които танците и музиката се разстилат във времето като истинска народна опера“, пише акад. Николай Кауфман.
Безспорна е заслугата на Анна Илиева за отделянето на двете големи движения в съвременната ни култура – съборите за народно творчество и фестивалите на художествената самодейност. Тя самата казва: „Беше една голяма борба – как да поддържаме фолклора. Борба между защитниците на автентичния фолклор и тези, които го пригаждаха за сцена“.
В последното интервю за сп. „Български фолклор“ (2015) Илиева подчертава: „От всичко имам поглед, но обредността винаги особено много ме е интересувала. Пред очите ми безвъзвратно изчезна обредният стил на пеене и игра, стилът – което е силата на фолклорния танц. Сега жените скачат и замятат крак по същия начин като мъжете. Вече никой не се запитва, не знае, и не мисли, че мъжката игра носи един смисъл, женската има друг смисъл – това е, което даваше стила. И този дълбок, скрит смисъл даваше неповторимата сила на обредния танц. Духовността се смени. Има неща, за които времето си казва думата... И сцената определено влияеше на това. Ние искахме повече да се запази старото, докато може поне. Да не е изкуствено, насилствено, от невежество, а колкото може да го съхраним. Една жива духовна култура – докато можеш, я крепи!“
За изключителния й принос за развитието на българската етнохореология и фолклористика проф. Анна Илиева е удостоена с най-високото академично отличие на БАН – почетния знак „Марин Дринов“ на лента (2005), носител е на наградата „Златна муза“ за изследователска дейност в областта на хореографията от Асоциацията на хореографите в България (2017).
Високите научноизследователски достижения в полето на танцовата етнология и антропология, поставят името на Анна Илиева сред най-значимите етнохореолози на ХХ век. Написаното от нея проправи път към знанието за фолклорното наследство на поколения изследователи и остави трайни, незаличими следи в българската хуманитаристика и култура.
С уважение и признателност! Поклон пред паметта Ви, професор Илиева!
Гласът на Анна Илиева можете да чуете в звуковия файл. Записът е осъществен на VII международен симпозиум по проблемите на фолклора (1985) и се съхранява в Златния фонд на БНР.
Опелото ще се отслужи на 12 декември (неделя) от 13.00 часа в столичния храм „Св. София“, а погребението ще се състои от 15.00 часа на Централните софийски гробища.
На 1 и 2 юли от 21.00 часа на Античният форум „Августа Траяна“ в Стара Загора публиката ще има възможността да се наслади на премиерния концерт със заглавие RAY ON MY MIND SYMPHONY . Той е продължението на проекта на алт саксофониста Крейг Бейли..
За поредна година България посрещна първото юлско утро. Точно в 05.44ч. слънцето изгря и хиляди го посрещнаха. Традиция, водеща началото си от 60-те, някои казват 70-те, други 80-те години на миналия век. Неформален и самобитен празник, който се..
Третият събор „Ангел войвода“, организиран от Сдружение „Хайдути“, Араповския манастир и Община Асеновград ще се проведе от 28 до 30.06. на поляната пред Араповския манастир. Събитието и тази година включва много богата фолклорна програма. Гостите и..
Изложба „Светлината“ се провежда за деветнадесета поредна година. Тя стартира за първи път през 2006 г. и има за цел да представи творчеството на художниците от Ямбол и региона. Традиционно се провежда на празника на града – Свети Дух. Специален гост..
Рок група DOWNTOWN представи в ефира на Радио Стара Загора три нови песни - „Рок свят“, „Ти си моят живот“ и „Пътуване“, които са част от втория им албум „Рок свят“ 2024 г. Албумът вече е готов, общо песните в тавата са осем. Всички са записани в..
Балетната постановка по музиката на едноименната опера на Жорж Бизе, допълнена и обогатена с още фрагменти от други творби на композитора, създадени в чувствените години на Романтизма, дава уникалната възможност на балетната трупа на Русенската опера..
На 19 юни (сряда) от 18:00 ч. в Художествена галерия – Стара Загора се открива изложбата „Метарезерви 2024“ с куратор Атанас Тотляков. Посетителят е поканен да се запознае с този поглед към изкуството и обществения живот, отразяващ измененията и..
Операта с кукли „Турандот“ е поредното събитие, с което Старозагорската държавна опера отбелязва годишнината от смъртта на автора й Джакомо Пучини под мотото „100 години след Пучини“. След камерния концерт със заглавието „От любов към..
Днес, 13 юни, от 19.00 часа на сцената на Държавна опера Стара Загора е представянето на "Бохеми" , една от ранните опери Джакомо Пучини. Спектакълът създаден през 2017 година повече от осем години се радва на интереса на публиката. "Музиката е..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net