Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

In memoriam

Напусна ни изтъкнатият етнохореолог проф. Анна Илиева

Разделяме се с един от най-значимите танцови етнолози на ХХ век

4
Проф. д.изк. Анна Илиева (1933-2021)
Снимка: Мартин Кейниг

На 88-годишна възраст ни напусна видният български учен хореолог-музиковед, изследовател на фолклорния танц - проф. д.изк. Анна Илиева.

Нейното име е свързано с научната проблематика за танците, с развитието на хореоложката наука у нас и в чужбина. Учен с международен авторитет и признание, с изключителни заслуги за утвърждаването на научната дисциплина етнохореология.

Достоен наследник на Райна Кацарова в изследването на танцовата култура, Анна Илиева документира стотици народни танци, обичаи с музика и танц, събори на народното творчество. Участва в подготовката и организирането на националния събор в Копривщица от първото му издание през 1965 г. до 2010-та. Започва научна работа като асистентка на Кацарова в тогавашния Институт за музика при БАН (нейна е заслугата за изграждането и попълването на танцовия архив), била е дългогодишен ръководител на секция „Етномузикология и етнохореология“ към Института за фолклор при БАН (днес ИЕФЕМ). От 1972 г. е член на международната изследователска група по етнохореология към ЮНЕСКО, където участва в разработването на международен терминологичен апарат за анализ на народните танци, приет като официален документ.

Проф. Анна Илиева и д-р Радка Братанова (вдясно) журират на националния събор в Копривщица, 2005 г. Снимка: Мирослав Василев

Фундаментални за българската етнология и фолклористика са монографиите "Народни танци от Средногорието", "Български женски обреден танц", "Типология на архаичните пластове в българския песенен и танцов фолклор", "Теория и анализ на фолклорния танц" (първи и единствен труд в българската наука върху танцовото формообразуване), "Мъжки календарни обредни танци" (в съавт. с А. Щърбанова), огромен брой студии, статии, доклади, сред които "Народният танц в Югозападна България (по въпроса за стила)", "Танцът на маската", "Бавните хора в българската фолклорна обредност", "Българският танцов фолклор в постановките на държавните ансамбли" и мн. др. Съвместно с нейната дъщеря доц. д-р Анна Щърбанова, също виден етнохореолог, осъществяват поредицата "Български танцов календар" за БНР и сп. "Музикални хоризонти".

„Анна Илиева не се затвори само в полето на науката. Тя отправи взор и към самодейното изкуство, което в България бе повсеместно разпространено в различните му форми. Удивлявал съм се на нейните анализи на сценично представени народни танци и обичаи. Много от този род публикации остават затворени в стари издания, но те и сега имат огромна познавателна стойност. Например „Сватбарски хора и игри“ – единствено, уникално представяне на най-същностните моменти от сватбата, при които танците и музиката се разстилат във времето като истинска народна опера“, пише акад. Николай Кауфман.

Безспорна е заслугата на Анна Илиева за отделянето на двете големи движения в съвременната ни култура – съборите за народно творчество и фестивалите на художествената самодейност. Тя самата казва: „Беше една голяма борба – как да поддържаме фолклора. Борба между защитниците на автентичния фолклор и тези, които го пригаждаха за сцена“.

Копривщица 2005: Традиционно танцуване, група за изворен фолклор от гр. Баня, Карловско. Снимка: Георги Стоянов

В последното интервю за сп. „Български фолклор“ (2015) Илиева подчертава: „От всичко имам поглед, но обредността винаги особено много ме е интересувала. Пред очите ми безвъзвратно изчезна обредният стил на пеене и игра, стилът – което е силата на фолклорния танц. Сега жените скачат и замятат крак по същия начин като мъжете. Вече никой не се запитва, не знае, и не мисли, че мъжката игра носи един смисъл, женската има друг смисъл – това е, което даваше стила. И този дълбок, скрит смисъл даваше неповторимата сила на обредния танц. Духовността се смени. Има неща, за които времето си казва думата... И сцената определено влияеше на това. Ние искахме повече да се запази старото, докато може поне. Да не е изкуствено, насилствено, от невежество, а колкото може да го съхраним. Една жива духовна култура – докато можеш, я крепи!“

За изключителния й принос за развитието на българската етнохореология и фолклористика проф. Анна Илиева е удостоена с най-високото академично отличие на БАН – почетния знак „Марин Дринов“ на лента (2005), носител е на наградата „Златна муза“ за изследователска дейност в областта на хореографията от Асоциацията на хореографите в България (2017).


Високите научноизследователски достижения в полето на танцовата етнология и антропология, поставят името на Анна Илиева сред най-значимите етнохореолози на ХХ век. Написаното от нея проправи път към знанието за фолклорното наследство на поколения изследователи и остави трайни, незаличими следи в българската хуманитаристика и култура.

С уважение и признателност! Поклон пред паметта Ви, професор Илиева!

Гласът на Анна Илиева можете да чуете в звуковия файл. Записът е осъществен на VII международен симпозиум по проблемите на фолклора (1985) и се съхранява в Златния фонд на БНР.

Опелото ще се отслужи на 12 декември (неделя) от 13.00 часа в столичния храм „Св. София“, а погребението ще се състои от 15.00 часа на Централните софийски гробища.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Изложба, посветена на българските опълченци представят в Казанлък

В навечерието на 148-годишнината от Шипченската епопея Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" и Национална библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" представят изложба, посветена на българските опълченци.  Експозицията е озаглавена "В памет на безсмъртните"..

публикувано на 05.08.25 в 16:00

„Изкуството на обектива и светлината“ озарява зала „Лубор Байер“ в Стара Загора

Тази вечер от 18.00 часа в изложбена зала „Лубор Байер“ ще бъде открита експозицията „Изкуството на обектива и светлината“ на д-р Георги Новаков – невролог и неврофизиолог по професия, фотограф по призвание. „Фотографията при мен е една закъсняла..

публикувано на 01.08.25 в 15:36

Децата от "Загорче" представят България по света, да ги подкрепим

Моден спектакъл с благотворителна цел ще се проведе тази вечер в ресторанта на хотелски комплекс край езеро „Загорка“ в Стара Загора. Събитието е в подкрепа на Детски фолклорен ансамбъл „Загорче“, а целта му е да се съберат средства за..

публикувано на 01.08.25 в 10:18

Местят „Лебедово езеро” в залата на операта в Стара Загора

Поради очаквана неблагоприятна метеорологична прогноза балета „Лебедово езеро” ще се играе в залата на Операта в Стара Загора, тази вечер от 21 часа. По план спектакъла трябваше да бъде на Античния форум, от културния институт обаче уверяват, че е..

публикувано на 31.07.25 в 11:57

Старозагорската опера гостува в Долината на тракийските царе

За пети пореден път кулминацията в традиционните "Празници в Долината на тракийските царе' ще бележи Старозагорската опера , която ще представи на откритата сцена на язовир „Копринка” от 20.00 часа своите впечатляващи спектакли на операта „Цар..

публикувано на 28.07.25 в 14:09

Милена Дренчева е от новите възрожденци в Малко Търново

Милена Дренчева е Магистър по "Социално консултиране и психология . Има квалификации по библиотекарство, читалищен мениджмънт и управление на читалищната дейност. От 2008 година е секретар на читалището в Малко Търново. Автор е три книги : Първата..

публикувано на 27.07.25 в 10:00

„Нашенски фест“ се провежда в Стара Загора

Първи Национален фолклорен фестивал „Нашенски фест“ ще се проведе днес и утре в парк "Артилерийски" в Стара Загора. Организатори са от ансамбъл „Нашенци“, поводът е 25-ата годишнината от създаването на формацията. И в двата дни още от 10.00 часа ще..

публикувано на 26.07.25 в 09:41
Внуците на Панчо Владигеров

Фотоизложба представя историята на операта "Цар Калоян"

На Античния форум "Августа Траяна" е експонирана пътуващата фото-документална изложба проследяваща историята на операта "Цар Калоян" от Панчо Владигеров, от първата постановка на 20 април през 1936 година до наши дни.  Експозицията, дело на Надя Сотирова,..

публикувано на 18.07.25 в 16:10

Петя Христова: Поезията е сигурно убежище, а хората са най-голямото вдъхновение

Пишете ли поезия? Творец ли сте? И то не като професионално занимание, а като хоби? Като начин да изградите свят, в който да се чувствате сигурни, и който да ви помага, тогава, когато имате нужда. Ако се припознавате, или не, в тези въпроси,..

публикувано на 18.07.25 в 13:07

Тракийската гробница „Оструша“ се превръща в сцена за театрално-танцов спектакъл

Пространството пред тракийската гробница „Оструша“ край Казанлък ще се превърне в сцена за премиерата на уникалния театрално-танцов спектакъл „Бендида -всемогъщата господарка на траките“. Спектакълът ще бъде показан на 25 юли от 21 часа. Той е..

публикувано на 18.07.25 в 10:09