В димитровградското село Черногорово най-голямата забележителност е църквата „Свети Харалампий“. Със сигурност тя е най-старата в общината, а черногоровци разказват, че е една от първите построени в България.

Денят на Свети Харалампий е патронен празник на храма и жителите в селото. Интересни са историите свързани с построяването на православната обител. В книгата си "Прослава на православието" Валентина Терзиева разказва за някои от тях. 

В ръкописите „Отечество Гердима” на Петко Ничев четем: „Едно предание гласи, че през 1848 година, а в друго през 1850 година, била построена църква, която е служила и за училище. Данни за съществуването на такава църква няма. Освен това през 1852 година се съобщава, че децата се учат в къща. Училището е закрито през 1854 година и ако е имало някаква сграда тя щеше да се използува за църква. Това е обаче не е ставало, защото такава сграда не е имало. През 1860 година Найден Геров съобщава, че с. Кара Орман няма църква. Тя е построена през 1863 година и това е отбелязано на западния край на северната страна на църквата, на специален камък. За тази църква, която е солидна постройка, е било искана и получено разрешение за построяването и. До уславянето на свещеник, религиозните обреди се изпълнявали от някой уважаван старец, а след построяването на харманлийската църква – от нейните свещеници.”

От статия на Атанас В. Делчев в списание „Братско слово” от 1939 година, книга 1 и 2, разбираме: „Селяните действали за построяването на християнска църква в селото. След много усилия благодарение на добрата тактика от страна на инициаторите, Черногорово получило благосклонността на Вселенския патриарх в Цариград. Последният предвид молбата, че уж гръцки поданици в с. Черногорово искали постройката на храма, ходатайствал пред султана за разрешение. Така, в 1857 година, султан Абдулъ Меджидъ (1823-1861) издал специален ферман, според който селото добило правото да построи исканата църква. На доста луксозна хартия при размери 80 на 57 см ферманът и днес стои опазен.

Неговият свободен превод гласи: След получаване на разрешението, построяването на сградата се забавила цели шест години. Разисквало се за мястото, където да се постави църквата.

През 1863 година при съдействието на местните първенци: Руси Каялията, Вълю Бочуков, дядо Вълчан, даскал Делчо и др. църквата била съградена. Това е видно от опазения надпис на северозападния ъгъл на същата: „1863 лето, юговски уста Васил”. Църквата и до днес стои непокътната със здрава каменна зидария при дебелина на стените 1,10 м с чудно извит кемер. Хубавия иконостас е направен в 1865 година, а иконописта късно след Освобождението в 1906 година.

Според едно опазено предание в храма „Св. Харалампий” никога не е стъпвал турски крак.

Когато в 19 век тук нахлували ордите на прочутия кърджалия Емин Ага, населението се крило зад стените на църквата докато първенците уговаряли откупа, за да не бъде изгорено селото. Свети Харалампий не допуснал да се похитят чедата му. Оттук иде и обаянието, което и днес има този храм над околното население, стичащо се всяка година в голямо множество на храмовия празник“.

В друг източник четем, че църквата е построена от уста Коста от с. Устово. Зографисана през 1864 година от Алекси Иконописец. Църквата „Св. Харалампий” има 38 икони, някои с датировка и имената на зографите работили през 60-те години на 19 век. Изографисани са 68 сцени (стенописи), царските двери са от дърворезба.

Справка в Исторически музей - Димитровград ни пояснява, че: „Църквата е била изписана от зографи от Одринската школа. Освен светлите ликове и библейски сцени в храма, на тайно място, неизвестен художник в знак на протест срещу робията си, си позволил да направи сцена изобразяваща три синджира роби. Това е единственото място в Димитровградско, където има запазена и до днес подобна дръзка постъпка, която по онова време била строго забранена от законите на империята”. 

От историческата справка при фонд 290 К на Държавен архив-Хасково научаваме любопитната подробност, че „Мястото, на което е построена църквата, е било празно (градина). Същото е било поискано от собственика срещу заплащане, обаче същият е отказал да го даде, и го засял с бостан. Когато вече бостаня почнал да завързва дини, една привечер, когато се връщали от полето селските говеда, събират се селяните, разграждат градината, която била заградена с плети, вкарват говедата вътре, които унищожили бостаня. Стопанина виждайки настроението на селяните срещу него и чувствайки се безсилен да се противопостави на волята на същите, дига се и се изселва от селото, и така започва строежа на църквата. Същата е строена само от камък и вар, стените са дебели 1,20 метра, таваня е сводообразен (гиргир) също от камък и вар без да има какъвто и дървен материал и без корони, върху които да се опира таваня”.

През 2001 година художникът-реставратор от Хасковския исторически музей реставрира стенописите на храма.

През 2004 година иконописецът от Панагюрище Христо Николов реставрира старите икони, а останалите са откраднати и впоследствие заменени с нови. През същата година се възстановява и камбанарията.

През 2010 година храмът получава като дарение от Дирекцията по Вероизповедания към МС пълен набор църковна утвар: Потир, Дискос, Покровци, кандилница, Св. Евангелие, напрестолен кръст и два свещника.

През 2014 година се поставя нова камбанария, която е осветена на 2 май от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

Църквата е художествен паметник на културата.