Много граждани и фирми подкрепиха дарителската кампания на Община Ямбол за поставяне на 55-метров пилон с българското знаме на хълма Боровец в града. Кампанията бе подета на 6 март по повод 149 години от рождението на Стилияна Параскевова.

 Коя е Стилияна Параскевова? Тя остава в историята ни като 14-годишната девойка с ямболски корени, която  уши и извеза Браилското знаме, станало първообраз на националния ни трибагреник., отговаря на въпроса кратко уредничката в отдел „Възраждане“ в Регионалния исторически музей в Ямбол Цветанка Андреева.

Идеята за изработването на флаг с трите цвята -  бял, зелен и червен, който да предвожда българското опълчение в боевете по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година, е на нейния баща - ямболския родолюбец Иван Параскевов. И точно това знаме се приема, че първообраза на българския национален трибагреник.

 Стилияна е родена през 1863 г. в Браила, където баща й се е преселил от родния Ямбол след като се налага тайно да избяга с брат си Панайот след опит да накаже разпасал се местен турски велможа. Иван Параскевов е роден в Ямбол през 1817 г. Отрано турските власти го преследват за често неподчинение и дръзко поведение  и заради участие в Бунтовно братство. Установил се в гр. Браила, където от носач на пристанището се издига и замогва до предприемач и търговец, но никога не забравя кой е и откъде е тръгнал. Жени се  за  Недялка Димитрова, дъщеря на емигрант от Разград. Раждат им се  3 деца между  1863 и  1873 г.:  Стилияна, Стефан и Мария.

Иван Параскевов активно подпомага българската емиграция в Браила, издържа като личен стипендиант в руско военно училище бедното роднинско момче Кирил Козловски, който по-късно, през 1885 г., като капитан взема активно участие в Съединението на България. В дома на Иван Параскевов често нощували българските революционни дейци Иван Драсов, Светослав Миларов и самият Георги С. Раковски. Деен участник в обществения живот на българите в Браила,той  е сред акционерите на вестник “Българска пчела” и щедър дарител  на българското училище. Както и сред най-активните участници в “Добродетелна дружина”. Името му е  сред основателите на Българското книжовно дружество в 1869 г., прераснало след Освобождението в Българска академия на науките.

Българската емиграция  в Румъния решава да ушие свое знаме, което да дари на българските доброволци, когато става ясно, че скоро ще започне нова руско-турска война в която ще се включат  и български опълченски дружини.  При обсъжданията ямболският патриот казва, че сам ще набави парите за ушиването му, но има условие – той ще реши как да изглежда то. Търговецът доставя от Виена нужните скъпи платове и конци – атлаз, малки естествени бисери и сърмени конци, специално изработена дръжка и метален връх. С ушиването и извезването на знамето се заема 14-годишната му дъщеря Стилияна. За модел на  лъва, който е с корона, тя използва металното лъвче от четнически калпак, продължава разказа си Цветанка Андреева.

Знамето, с размери 198 см дължина и 173 см ширина Стилияна изработвала в продължение на 6 месеца. То е ушито от  бял, зелен и червен цвят, разположени хоризонтално. В свободния край завършва като лястовича опашка. Върху зелената ивица на лицевата страна на знамето със златни конци е извезан коронования лъв, висок 60 см, обърнат на ляво. Над него в полукръг е избродиран надписът “БЪЛГАРИЯ”. Под символа, върху червения плат на три реда е извезан следният текст: “Съ божия воля//и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го// Напредъ//”. В долния външен ъгъл на два реда са извезани името на момичето, градът и месецът: “Стилиана Ив. Параскевова/Браила, 1877 г., априлий”. Белият цвят е бил поставен най-отгоре, защото „б“ е буквата , с която започва България.  Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата ивица, зелени по зелената и червени по червената.  Към края на април  1877 г. работата по знамето е приключена и го предават двамата с баща й лично на главнокомандващия на руската армия Николай Николаевич на 8-ми май. Той обещава да го връчи на Четвърта опълченска дружина.

Свои знамена с тези цветове, бял, зелен и червен, така подредени са имали въстаниците в Старозагорското въстание от есента на 1875 г. и Врачанския революционен комитет. Другите въстанически знамена са били лъв на зелен цвят, каквото е знамето, ушито от Райна Княгиня.

  След Освобождението Княжество България е залято от трицветни знамена. И  Търновската конституция го приема като „българското народно знаме“. В  чл. 23 е записано, че българското национално знаме е трицветно – от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално.

 Стилияна Параскевова умира на 7.05. 1932 г., а две години преди това го вижда, че се съхранява в царския дворец в София.  Днес знамето на Стилияна Параскевова се пази в Националния военно-исторически музей в София.

Припомняме, че на 3 март кметът на община Ямбол Валентин Ревански и председателят на Общинския съвет Антон Шиков откриха паметен знак на Стилияна Параскевова в града.

В звуковия файл чуйте интервюто на Цветанка Андреева от Регионалния исторически музей в Ямбол.