В сайта на Драматичен театър "Гео Милев" може да прочетете: "Първи наченки на театрална дейност под ръководството на даскал Петър Иванов, с участието на Кольо Ганчев и неговия оркестър, датират от 1870 година.

Историята на Старозагорския театър е свързана с името на д-р Начо Планински, чието пристигане от Букурещ отбелязва творчески и културен подем в града. Той поставя първото театрално представление по пиесата на П. Р. Славейков – „Малакова“ на 18 април 1870 г. Премиерата се състои сред мъждивата светлина в салона на Главното девическо училище при черквата „Света Богородица“ в квартал „Акарджа“. През антракта свири читалищният оркестър.

Първите членове на местния революционен комитет, организиран от Васил Левски, са и първите старозагорски актьори – Петър Иванов, Тачо Сяров, Христо Зафиров, Атанас Попгеоргиев, Пенчо Братов, Георги Хаджиилиев… В репертоарната история на Старозагорския театър се вписват заглавията на „Многострадална Геновева“ (1870), „Шарлатаните доктори“ (1871), „Крум Страшний“ (1871), „Райна Княгиня“ и др."

В интервю Главният уредник на отдел "Нова история" в РИМ-Стара Загора Райна Антонова подчерта, че след Освобождението, преди да построят къщите си в опустошената от пожарите Стара Загора, жителите на града възраждат театралните представления.

"1883 г. се създава "Ученолюбиво дружество", което има за цел да развива културата на старозагорци. В него са привлечени учители, чиновници и военни, като местната интелигенция решава за Коледа да представи пиесата "Иванку, убиецът на Асеня" на Васил Друмев. Представлението се играе в салона на Мъжката гимназия, едничката по-голяма сграда в града. Интересът е много голям. Спектакълът се играе няколко дни поред. Сред гостите в салона, на едно от представленията, е и Иван Вазов. Младият поет, който е пристигнал за празниците при брат си д-р Киро Вазов, гледа пиесата и поздравява самодейците. След години старозагорецът Атанас Илиев издава някои от произведенията на поета. В началото на XX век Атанас Илиев лансира идеята Стара Загора да има театрална зала. 

През 1900 г. се създава Дружество "Театър". То се заема със задачата да събере средства за построяването сграда. За кратко време са събрани 80 000 лева. Първата копка е направена през 1912, а 1915 година сградата на театъра е открита. Годините по време на войните за национално обединение са смутни, но въпреки това, през зимата на 1915-1916 година Гео Милев и Никола Икономов организират няколко театрални представления, като поетът поставя експериментално пиесите „Едип цар“ на Софокъл и „Ревизор“ на Гогол. Към  Дружество "Театър" се създава и Детска музикална китка с ръководител Златан Станчев. В Стара Загора първите си стъпки към професионалната сцена прави Васил Налбуров, създател и пръв директор на театър "Сълза и смях"." 

Сезонът 1919/1920 полага началото на професионален театър в Стара Загора. Особена заслуга за това имат Мара Шопова и Данчо Делчев, които развиват разностранна творческа дейност в града на липите. С тяхно участие на сцената се реализират „Емилия Галоти“, „Краят на Содом“, „Иванко“, „Майстори“, „Боряна“ и много други. При Дружество „Театър“ вече е сформирана полупрофесионална трупа, а артистите ù стават членове на учредения в София Профсъюз на артистите в България.

През 1950 и 1954 г. театърът на два пъти е одържавен. Съществува като официален Общински театър (с издръжка и щат) от 1950 г., а от 1954 г. е със статут на Държавен драматичен театър с идването на първите възпитаници на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

От 1954 до 1965 институцията се нарича Държавен народен театър – град Стара Загора. От 1966 до 1969 носи името Драматичен театър. През 1970 година с указ №770 на Президиума на Народното събрание, обнародван в ДВ, бр. 40/22.05.1970 г. театърът е преименуван: Драматичен театър „Гео Милев”.