Родена и израснала в Русе, тя започва да пише стихове като ученичка през 80-те години. Нейни творби са публикувани в „Дунавска правда“, „Родна реч“, както и в списанията „Послепис“ и „Посоки“.После завършва Журналистика в СУ „Климент Охридски“. Работила е като главен редактор на русенския вестник „Спектър“, била е редактор в издателствата: “Литавра“ и „Легакон“ . Автор и съставител е на книги. Работила е и като експерт в Съвета за електронни медии.

През 2003-та година заминава за Лондон, където живее и до днес и работи с деца. През това време поезията остава в миналото и едва преди няколко години Татяна Даскалова започва отново да твори стихове.

В края на 2020-та година, излиза и първата и поетична книга, в която са събрани 42 от нейните стихотворения, а редакторът Камелия Кондова предлага заглавието „До капилярите на любовта“.

Откъде идва то, какво отключва поетичната кутия, която Татяна Даскалова носи от Дунав до Темза и обратно, с какво я вдъхновява Лондон и Англия и ще може ли любовта да победи войната, чуйте в разговора на Ина Николова с поетесата в „Британско-Български истории“.

Ето и някои от стиховете, включени в стихосбирката на Татяна Даскалова „До капилярите на любовта“:

ОКОТО НА ЛОНДОН

Вечер, тиха като храм.
Само шумът на Дивали 1
трепти във въздуха.
Сладка умора изключва
всички светлинки по пътя към нощта.
Напомня ми за неизброените светулки,
пропуснатите мигове, провалените срещи.
После примигва и гасне
от двете страни на Темза,
за да потъне завинаги
в шампанското на двама влюбени.
Там, горе, на най-високото око на Лондон,
където само стъпил на пръсти
можеш да докоснеш залеза.

1 Дивали е традиционен индуски празник на светлината.

ХАНАМИ

Самотата ѝ погледна в очите му.
Разпука нежност във вишната навън.
Клоните ѝ натежаха от розовия цвят.
Той прибра паднало цветче в книгата.
На същата страница написа с молив името и годината.
Библиотеката се превърна в ханами.

2 Ханами е японски празник в чест на цъфтежа на вишневите дръвчета.

ДОМ ЗА СПОМЕНИ

Грубо и студено е отвън палтото на татко,
но събра в себе си няколко камъчета от огърлицата на мама,
малки портретни снимки на баба и дядо,
eдна голяма и цветна на чичо и семейството му.
В него се топлят шегите на брат ми,
скрити по джобовете пърпорят камиончетата
на моето дете и племенниците ми.
Груба и студена станах и аз.
Старото палто ме научи да пазя място.
Една светлинка прониква през хастара
и се промушва чак до капилярите на любовта.

СРЕЩИ

Улицата заспива под стъпките ни.

Сградите побеляват от студа.

Подредени една след друга – като дните,

които оставихме зад нас.

Десетки, стотици, може би хиляди,

не се наемам да ги преброя.

Кой ни изпраща срещите?

Онзи ли, който обича

бедните, болните, самотните,

птиците и техните гнезда?

Или този, който разбърква съдбите ни

и ни разпилява като пъзели.

Тихо е вечер и само релсите на метрото

тракат в шарени посоки

из големия град.

Търсят нас и вас, и тях.

Търсим се. Тихо е