Къща в подбалканското градче Гурково се превърна в пристан на сигурността за бежанци от Украйна. Втори месец вече в дома на Стоян Бонев живеят две украински семейства. Първоначално подслон и убежище в къщата намират десет души. Сега там  живеят четирима възрастни и три деца. 

Това не е първият път, в който дългогодишният, вече бивш, кмет на подбалканското градче приема хора, които бягат от ужаса на войната – за първи път това се случва още през 2015-та година, след събитията в Донецк.

Валя и нейната дъщеря Лера  са сред последните новопристигнали – тук са от средата на март.  А преди това в дома на Бонев  подслон намира сестрата на Валя, заедно с двете й деца – петокласникът Артьом, шестокласничката Даша. 

Продължават приказните ателиета в помощ на децата от Украйна

"Решихме се да напуснем, заради войната, заминахме за да спасим децата, не може да учат там, защото непрекъснато обявяват тревога и се налага да се крием в подземията. Дълго стояхме на границата, но преминахме без проблем,  с паспорт ни пропуснаха без проблем. Стоян е добър домакин, благодарим му за всичко, че ни прие, че се отнася добре с нас. Навярно мъката сближава хората", разказва Валя.

Домакинът Стоян Бонев не знае кое точно е онова невидимо нещо, което ни кара да бъдем хора. Но покрай историята с приютените от него украинци е срещнал човеци.

Деян Дяков, лидер на синдикалната секция на КНСБ и членовете на синдиката  в ТЕЦ "Марица Изток 2" ЕАД  са едни от хората, протегнали ръка за помощ на Бонев и на приютените в къщата му хора. От синдикалната секция към централата са дарили 1000 лева, за да може Бонев да покрие разходите за ток. За миналия месец те били над 730 лева. 

60 лекоатлети от националния отбор на Украйна водят подготовка в Стара Загора

Стоян Бонев от Гурково казва, че не той се грижи за приютените от него бегълци, а точно обратното. "Валя е тук и се занимава с децата, тя и готви, всички заедно сядаме на масата", разказва Бонев.   

В малкото подбалканско градче  дома на Бонев седмината спасили се от ужаса на войната в Украйна се чувстват спокойни, казва Валя. Но тъгуват - за родината, за дома, за близките, които още са там, за домашните любимци.  

"Тук спим спокойно, но майка, баба останаха в Измаил, чуваме се с тях. Няма работа, храната е по-малко от обикновено, хората са повече. Пристигат хора, които остават, други продължават по-далеч. Казват, че вече са морално изтощени, уморени са, непоносимо е. Понякога дори да знаят, че е опасно не слизат в укритията, защото вече нямат сила", споделя Валентина.

За случващото се в родната Украйна  тя говори трудно. Казва, че преди е имала всичко, чувствала се е личност, а войната е преобърнала живота й. Не знае дали ще успее да събере парчетата отново. След нападението на Русия не вижда нищо братско между украинския и руския народ.  

Атанас Михнев: Тезата да не даваме военна подкрепа означава да оставим Украйна без защита срещу агресията

За дома на Стоян Бонев, превърнал се в убежище за две украински семейства, за  Доброто, което е заразно и за помощта, която са получили  чуйте в репортажа на Дарина Колева.