Навън измитата от небесните сълзи синева бързо се покри със сивите къдри на облаците, крясъкът на гларуси заглуши плахата песен на пойните птици, а в студиото актьорът-режисьор Ивалин Димитров редеше с блага усмивка спомените за родното си място. Оказа се, че то не е град, нито село, а ...гара. Железопътна гара Хитрино, Шуменско. "Това малко селище много се гордееше, че е гара. Беше конгломерат от хора, от цяла България. Едните избягали от румънско, другите от гръцко, а трети от своите. Моите родители и те се озовали в това селище, което беше като градче, с поща, спестовна каса, големи складове,  училище на три етажа, с голям пансион. Там, в едно от първите читалища изградени в страната, през 60-те години съм гледал Ансамбъл "Пирин", гастролите на Шуменския театър, три пъти в седмицата имаше кино, с детски филми", разказа събеседникът, който преди всички останали деца е имал възможността да гледа черно-белите ленти, защото киномашината била отговорност на вуйчо му. "Оживено място, като театрален декор." 

Животът в Шумен сменил Гара Хитрино. Докато учел в прогимназията ученолюбивият Ивалин играел страстно футбол. Тъкмо да премине при младежите на "Волов" и Съдбата го изпратила в драм кръжока на училището. След всяка изиграна пиеса, публиката одобрително отсичала:  "Това момче е родено за артист! Има талант!"  Подобни думи Ивалин Димитров е запомнил и от първото си представление, когато, като дете в детската градина, е трябвало да изиграе убедително ролята на Мързеливия Иванчо. "Спомням си, че публиката беше в салона, а аз плачех, ли плачех, такава ми беше ролята. Завесата падна, но някой  каза, че съм "голям артист."

Димитров разказа още как, през 1970 -а, заедно с приятелка, дъщеря на актьор от Шуменския театър, кандидатства във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Приемат ги в актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова. "И оттогава все това!", А в заключеното мълчание прозират спомените за стотици роли, разпределения, спектакли, срещи с публиката, гастроли, тревоги, афиши, аплодисменти, хиляди прочетени страници с чужди думи, които трябва да изричаш, като свои...