Православната ни църква отбелязва днес деня на светите равноапостоли Петър и Павел, известен сред българите като Петровден. Рожденото име на Петър е Шимон, обикновен рибар от Галилея. След като става един от първите последователи и ученици на Иисус, получава името Петър. Савел бил еврейски проповедник и римски гражданин от Тарс в Киликия и първоначално бил сред гонителите на христовите ученици. При една буря по пътя към Дамаск, Иисус му се явява и той се превръща в един от най-ревностните разпространители на християнството на територията на Мала Азия и Балканския полуостров. И двамата апостоли загиват мъченически на една и съща дата – 29 юни, по времето на император Нерон (64-68г. след Христа).

Петровден е особено много тачен празник в България. В народната ни традиция той символизира възхода на природата и живота в началото на истинското лято. Петровден съвпада с периода на жътвата, затова е празник, на който се разрешава да се работи. Имен ден празнуват всички с имената Петър, Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.

На днешния ден във всички православни храмове се отслужва празнична Света литургия.

В българските народни представи двамата първоапостоли са братя. Св. Петър се възприема като суров, но правдив старец, който държи ключовете от вратите на Рая и допуска в него само праведните души. Според една легенда той бил толкова стриктен, че не допуснал в Рая дори родната си майка, защото според него тя била зла и проклета жена. Народът ни смята св. Павел за справедлив и далеч по-сговорчив. Пред Райските порти той искал да му поднасят хляб, за разлика от брат му Петър,който очаквал само почит и уважение.

Петровден е придружен с множество обичаи, най-вече свързани с гощавки. Понякога това е общ курбан за здраве и берекет край нивите. В отделни планински области този ден се почита и като празник на овчарите. Затова стопаните отиват при кошарите, за да опитат от първото за годината сирене. На Петровден в църквата се носят за благослов първите узрели ябълки – "петровки".