Популацията на белоглави лешояди в Източните Родопи запазва ръста си. Около 110 - 120 двойки от застрашения в страната вид гнезди по долината на река Арда край Маджарово, съобщи Борис Стоянов от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той е гид в Природозащитен център “Източни Родопи” във втория най-малък град у нас, където посетителите могат да научат интересни факти за лешоядните птици.
Благодарение на доброто си зрение, колективния начин на търсене на храна, широките криле и завидни летателни умения, които им дават възможност да прелитат стотици километри дневно в търсене на храна, те са се превърнали в най-добрите природни санитари. Лешоядите бързо изяждат труповете на животните в природата и по този начин ограничават разпространението на болести. Високата киселинност в стомаха им е способна да унищожава бактерии и микроорганизми.
Белоглавият лешояд е бил широко разпространен в миналото в България, но от началото на 70-те години на ХХ век се смята за изчезнал. През 1986 г. е открита колония белоглави лешояди край Маджарово, състояща се от около 20 птици и 3 гнездящи двойки. Тогава започват и първите преки дейности по опазването на последните лешояди в България. В резултат на дългогодишните усилия на експерти и доброволци, видът постепенно възстановява популацията си и днес долината на река Арда приютява една от най-големите естествени колонии на белоглави лешояди на Балканите. Белоглавият лешояд е с впечатляващ размах на крилата от около 2,7 метра.
Черният лешояд, наричан още картал, е най-едрата граблива птица в Европа. Видът е включен в категорията „изчезнал“ в Червената книга на България. Последният опит за гнездене в страната е регистриран през 1993 г. в Източните Родопи. Единствената колония на вида на Балканите се намира в гръцката част на Източните Родопи – Национален парк „Дадя“. В българската част на планината черният лешояд търси храна и пребивава по време на скитания, почивка и нощуване. Тъмнокафявото му оперение го прави да изглежда почти черен и с характерна къса опашка.
Черният лешояд се завърна в българската част на Източните Родопи, след като 17 птици бяха транспортирани от Испания и заселени в специално изградена адаптационна волиера. Очаква се тази есен да бъдат пуснати обратно в дивата природа. Надеждата на орнитолозите е видовете да загнездят успешно в района, каза още в разговора Борис Стоянов.
Египетският лешояд е един от най-бързо изчезващите видове птици в нашето съвремие, въпреки огромните грижи, които се полагат за опазването на вида у нас. Птиците са подложени на редица заплахи по пътя им на миграция към Близкия Изток и Африка и трайно намаляват, разказа Стоянов.
Египетският лешояд (Neophron percnopterus ) е най-дребният от лешоядите в България. Той е бял, на тила има дълги остри пера, които образуват характерната му "прическа".
Брадатият лешояд, смятан за символ на българската природозащита, е изчезнал от територията на страната преди повече от 50 години. Наричан още „костобер“, брадатият лешояд е една от най-величествените грабливи птици в природата. Благодарение на усилията на природазащитни организации и програми за реинтродукция, днес Алпите са естествено местообитание на емблематичния вид.
Защитена зона "Маджарово" е част от тясната и дълбока долина на река Арда, заобиколена от скални масиви, стръмни склонове и сипеи. Издънкови дъбови гори, основно от цер, благун и космат дъб със сухоустойчиви храсти - червена хвойна, жасмин, драка, както и тревни съобщества със средиземноморски елементи са преобладаващата растителност в зоната. Територията на Маджарово предлага местообитания на 174 вида птици. Тук могат да се видят 5 световно застрашени вида. Един от тях е гнездящата белошипа ветрушка. Районът е един от най-важните в Европа за черния щъркел, черната каня и белоглавия лешояд.
Маджарово се намира в центъра на живописна котловина, образувана във вулканичен кратер. Забележителните меандри (завои) на река Арда са впечатляваща гледка. Не ги пропускайте, ако пътувате в Източните Родопи!
Чуйте подробности от звуковия файл.
Работилничка за рециклиране отваря отново врати в Стара Загора тази събота. В чест на задаващия се 14 февруари едночасовото занимание в нея този път ще бъде посветено на изработването на "валентинки" от рециклирана в домашни условия хартия, разказа..
На 21 и 22 февруари 2025 г. в Археокомплекс „Долината на тракийските царе" (гр. Шипка, общ. Казанлък) и онлайн ще се проведе деветото издание на Научния семинар ,,Траки, вино и култура". Събитието се организира във връзка с професионалния празник на..
Пешеходен тур "Незабравеният Казанлък” ще разкаже архитектурната история на Казанлък. Събитието се организира от Съюза на екскурзоводите в България по повод Международния ден на екскурзовода – 21 февруари, информират от общинския пресцентър...
Славена Станимирова е от Стара Загора, тя смесва хобито си с работа, като изработва свещи. От две години това се превръща и в нейна основна професия. "Всичко започна с гледането на клипове в социалните мрежи на испански творци. Самите клипчета бяха..
Румен Рачев има над 60 изложби в България, Европа и Америка. Творчеството му е по-добре познато в чужбина, отколкото у нас. Повече от осемнайсет години живее и работи в Германия. Едва през последните години живее в България, без да прекъсва връзки с..
В богатата празнична програма ще бъде представена вкусна кулинарна изложба „Произведено от грозде“, а кулминацията ще е короноването на „Цар Трифон“. Старозагорското село Оряховица за поредна година ще отпразнува Трифон Зарезан. С пъстра и богата..
В Репортер по Радио Стара Загора в следващите минути ще срещнем един град на хиляди години и неговото бъдеще – децата. Макар и напълно опожарена след Руско Турската война, днес Стара Загора е археологическо бижу. А неговите жители и гости на града..
Старозагорската детска градина №1 „Звънче“ вече има свой химн. Деца и учители участваха в професионалния запис на песента в студиото на Радио Стара Загора . Автор на музиката е преподавателят в градината Николай Христов, а текстът..
Деветокласникът Васил Русев от Професионалната гимназия по електротехника и електроника "Капитан Петко войвода" в Кърджали се определя като най-младия колекционер на стара техника в България. В деня на българското радио (25 януари) младият любител на..
Знаете ли, че още при самото си създаване, радиото на България е имало свой репортер, който е предавал от мястото на събитията? Това е радиотехник, на име Икономов. Той записва и предава звук от събитията в националния поход, организиран от..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net