Завърналите се старозагорци, спасили се от големия погром над Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война през 1877-78 г. през тежката зима на следващата година, започват да градят града си от пепелищата "камък върху камък". "Хората се приютяват по две три семейства след като възстановяват по-запазените от пожарищата къщи, за да прекарат зимата и да продължат живота си в родното място, въпреки, че нямат хляб, нощви, посуда и вещи. Оцеляват през гладната и тежка зима благодарение на руските военни сухари и помощите, които им праща българското население от останалите краища на България. Въпреки всичко старозагорци мислят за планирането и възстановяването на града си", разказва Райна Антонова, уредничка в отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей в Стара Загора.
Тогавашният управител на Пазарджик - старозагорецът Георги Бенев, успява да убеди чешкия специалист Любор Байер, който работи по строежа на южната железница и помага по планирането на града, да се заеме с планировката и строителството и на родния му град. Байер неохотно се съгласява, защото трябва да започне изцяло ново планиране и строителство. Младите старозагорци Атанас Илиев и Димитър Наумов от своя страна убеждават жителите на Акарджа да се откажат от терените си и да започне нова европейска планировка за да започне изграждането на един нов, съвременен европейски град за онова време - град с прави улици.
"Началото е поставено с полагането на символичния основополагащ камък на възкръсналия град в парка "Александър Богориди" на 5.10.1879 г. Макар да са необходими десетилетия за да се възстанови и да стане модерен градът, още на следващата година започва да се строи сградата на общината в центъра на града за да се приютят в държавните институции на града. Малко след това, наред с грижата за изхранването, жилищното устройване и местното управление, започва строежа на девическото и на мъжкото класно училище. Големи и модерни за времето си сгради.
Още с връщането оцелелите вдовици и вдовци правят и първите сватби в оцелялата Ески джамия, която доста време играе ролята на църква, в която се изпълняват християнските ритуали. В спомените на старозагорци от онова време пише, че "Окъсани, дрипави, с пробити обувки - хората застават пред свещениците с едничката цел - да се венчаят пред бога за да продължат живота във възраждащия се град. За да се погрижат за стотиците сираци, да продължат родовете си и да продължи градът да се развива", продължава разказа Райна Антонова.
В края на 19 и началото на 20-ти в. се появяват и първите по-солидни и красиви обществени сгради и къщи на два етажа, хотел "Тракия" и хотел "Батенберг" в центъра. През 1912 г. се появява и солидната и представителна сграда на Дружество "Театър" - сградата на театъра. Малко градове по това време могат да се похвалят в началото на 20-ти в. със специална сграда,строена за музей, до него в центъра е и библиотеката... Появяват се и други емблематични сгради за Стара Загора- на градските хали, на пощата с часовника, сградите на Популярната и на Българската земеделска банка...Църквите вече са възстановени, единствено църквата "Св. Николай" е била изместена по-на запад за да бъде направена по-голяма.
Творящите в града млади архитекти, завършили в Европа през 20-те и 30-те години налагат интересен т.нар. немски архитектурен стил "модерн" и сецесион. Доста сгради от този период са запазени и до днес.
Така е планиран градът от Любор Байер, че паркът "Александър Богороди", днешният "Пети октомври" е планиран за централен градски парк, а площадът зад театъра е бил централният площад "Независимост".
Още с първите години на възстановяването на изгорелия град старозагорци започват да садят дървета, с цел да се пречиства въздухът, защото улиците са прашни. Първият, който започва с грижа и мисъл за бъдещето да залесява града е дядо Митрополит Методи Кусев. Той донася кипарисите и започва залесяването на Амак баир. На картички от 20-те години градът е представян като "градът на кипарисите". След циклона през 1928 г., когато голяма част от кипарисите са повалени, започва усиленото засаждане на липи, които по-късно се превръщат в символ на града. Според градската легенда, един от заместник-кметовете на града е имал пчели и затова започнал да засажда липи, за да има паша за пчелите..
Но от тогава Стара Загора започва да се нарича "град на правите улици, липите", а сетне " ...и на художниците и на хилядолетна история", завършва интересната разходка из "живота на възстановената Стара Загора" с усмивка Рана Антонова..
Ако искате да узнаете, как са именували старозагорци улиците на възобновения си град "за вечни времена", чуйте в звуковия файл разказът за живота на възстановената Стара Загора на Райна Антонова, уредничка в Регионалния исторически музей.
На интересна и рядка находка попаднаха археолозите при проучванията на светилището до новозагорското село Караново. Обектът е бил проучван още през 80-те години на миналия век. Новооткритият постамент с надпис, от 10 реда на старогръцки, е посветен на..
Фентъзи трилърът с Мики Рурк, Гари Стреч и Деси Тенекеджиева посреща и зрители в неравностойно положение в серия от благотворителни прожекции, като завладя и зрителите в Стара Загора. Благотворителното кино турне на “Дяволски игри“ е със социална..
След близо 20 години тишина, камбаната на Пощата в Стара Загора ще оглася града и застиналите във времето стрелки. Четирите циферблата, разположение на четирите страни на кулата, вече са осветени с лед прожектори и занапред старозагорци да сверяват не..
Днес, 4.10, и утре, 5.10, десетки страни в Европа ще отбележат Европейските дни на птиците . Инициативата на международната организация "Бърд лайф Интернешънъл" е посветена на зрелищната есенна миграция на милиони птици, които напускат континента и поемат..
Петима от потребителите на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания "Св. Св. Козма и Дамян" в Стара Загора са шампиони по тенис. Тянка Георгиева и синът й Стоян Георгиев, Мирослав Петров, Николай Пеев и Иван Нанев взеха участие във второто Държавно..
Един от най-българските инструменти - гайдата обединява в гайдарска школа ученици на различна възраст в Твърдица, Николаево и Нова Загора. Школата на Стоян Христанов съществува вече седма година. Най-възрастният й ученик е 60-годишен, по професия той..
Симеон Воев е брат на Димитър Воев и двамата свирят заедно в последните месеци на „Нова генерация“, а Мони и до ден днешен изпълнява с любов емблематичните парчета, написани от брат му. Основател, вокалист и басист на групата „Нова генерация“,..
Петър Йорданов – член на Ловно-рибарско сдружение „Странджа“ – Болярово, ще представи сдружението в престижното ловно състезание „Свети Хуберт“, което ще се проведе на 28 септември 2025 г. в село Избеглии, община Асеновград. В надпреварата Петър ще участва..
В Казанлък тъкат рекордно дълга черга, която да обедини хората и да им покаже, че и от парцали може да се създаде красота. Идеята подсказва кметът на Казанлък Галина Стоянова, която вижда арт проект създаден от българката Ивайла Живкова при..
Суингът е музика, танц, култура, начин на живот. Възниква през 20-те години на миналия век в Харлем – Ню Йорк като уличен танц. Корените му са афроамерикански, но се танцува от всеки, който желае. Суинг буквално означава въртя се, завъртам се, люлея се..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net