От 1916 до 1918 г. списва в Стара Загора литературно-художественото списание „Хризантеми“, една от най-авторитетните и предпочитани трибуни на българските символисти. В следващите десетилетия поетът сътрудничи активно на множество елитни  издания: „Везни“, „Начало“, „Съдба“, „Златорог“, „Читалище“, „Пламък“, „Септември“, на „Млада Бъл­гария“, „Светлоструй“, „Кормило“, „Литературен час“, „Литературен подем“, „Златно руно“, „Гребец“, „Кула“, „Лост“, „Литературен фронт“ и др. 

Почти през целия XX век, като се започне от драматичната епоха около Първата световна война, до 70-те и 80-те години, името му не слиза от страниците на специализирания или популярния периодичен печат. Истински аристократ на духа, поетът поддържа творческа близост с най-видните интелектуалци на своето време, между които и съгражданите му Николай Лилиев и Иван Хаджихристов. Показателна е духовната му връзка с гениалния художник Иван Милев, на когото в началото на 20-те години на XX век организира в дома си в Стара Загора първата самостоятелна изложба. 

Иван Мирчев е член на Съюза на българските писатели и на Асоциацията на европейските поети. През 1967 г. е отличен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“, а през 1970 г. е обявен  за „Заслужил деятел на културата“. Носител е и на орден „Народна Република България“ (1977) и юбилеен орден „1300 години България“. Умира в Стара Загора на 14 април 1982 г.