Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Домашното консервиране - традиция и здраве

6
Снимка: Архив

"Домашното консервиране - традиция и здраве" се нарича Националната инициатива на РЕМО "Етър"Тя цели да се съберат традиционни и съвременни рецепти за консервиране на храна и да се направи крачка към създаването на мост между кулинарното наследство от миналото и неговия модерен прочит.
В нея, до края на месец октомври 2022 г., могат да участват физически лица и организации, желаещи да споделят своите кулинарни знания и умения в консервирането на храна, уточняват от музея.

Рецептите, които участниците представят, трябва да отговарят на следните изисквания:
• точно описание на използваните продукти и тяхното количествено съотношение;
• информация за произхода на рецептата – от кого е наследена, при възможност конкретизиране на период/година;
• информация за региона, за който е характерна рецептата и за физическото лице или организацията, които я изпращат.
По възможност участниците предоставят снимки на процеса на приготвяне на туршията и на крайния продукт.

Наградите за най-добра рецепта ще бъдат изтеглени чрез жребий, защото и най-добрата рецепта е въпрос на личен вкус и избор. За индивидуалните участници наградите ще бъдат целогодишни карти за безплатни посещения в РЕМО „Етър“, а колективните ще получат право на участие в демонстрациите на открито по време на празника „Сезонът на туршиите“ през 2023 година.

В интервю Даниела Димкова - уредник от РЕМО "Етър" разказа, че до средата на ХХ-и век в селата се приготвят туршии предимно от продукти, собствено производство. Тогава чрез различни способи и технологии, хората са се опитвали да оползотворят всичко, произведено в домашното стопанство и да го превърнат в питателна храна за зимата. През последните десетилетия приготвянето им все по-често е свързано със закупуване на необходимите продукти от пазара, за да се изпълнят, както повелява традицията, завещани семейни рецепти. 

В традиционната кухня на българите туршиите са два вида – летни и зимни. Летните са се приготвяли за бърза консумация и се ядели най-често с хляб на нивата. Малко известна любопитна подробност, разказана от Димкова, е че гулийницата се прави от настъргана или нарязана гулия (земна ябълка) и чукундур (цвекло), залети с подсолена вода. За ферментиралите течности и храни Димкова разказа, че заемат основно място в ежедневното хранене на българите в миналото и се смятат за най-чистата храна. Такива са хлябът с квас, млечните продукти, зеленчуковите и плодовите туршии, напитките от плодове. 

И въпреки, че днес има магазини с целогодишно предлагане на пресни и консервирани плодове и зеленчуци от всички краища на света, традиционното приготвяне на зимнина продължава да вълнува голяма част от българското население. Приготвят ли зимнина старозагорци? Отговорите чуйте в прикачения звуков файл:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Музика за петима: Тризнаците вече са в дома на Даниела и Димитър

Доскоро съседите на Даниела и Димитър Димитрови чуваха от горния етаж звуците на виола и тромбон, но от няколко дни музиката е придружена от много по-висок тон – плач. Да, музикалното семейство вече свири в „състав“ от петима.  Даниела и Димитър са горди..

публикувано на 21.11.24 в 13:48

В дома на адвокат в Стара Загора преди век за първи път се ражда идеята за опера в Стара Загора

За 54 път тази година Стара Загора ще се превърне от утре в столица на оперното и балетното изкуство. А догодина под Липите най-старият извънстоличен Оперен театър в България ще чества вековен юбилей.  Две години преди първата оперна постановка –..

публикувано на 20.11.24 в 10:00

Невена Цонева: Музиката е универсален език, а не категория, в която да бъде творецът

Нова страница за нас. Така определи изпълнителката Невена Цонева творческия път, по който самостоятелно поемат с барабаниста Венко Венков. Тя сподели, че тепърва се учат да достигнат до хората, чрез своя собствен стил музика. Невена Цонева счита,..

публикувано на 15.11.24 в 13:50

Бюст -паметник на Димитър Наумов откриват в събота в Садово

Бюст-паметник на Димитър Наумов ще бъде открит в събота в едноименната Професионална селскостопанска гимназия в Садово, съобщи директорът на учебното заведение Димитър Йорданов.  От 2023 година школото носи името на видния старозагорски общественик, а..

публикувано на 14.11.24 в 19:08

Историята на една овчарска гега и най-стария дърворезбар в България

Знаете ли кой е най-старият дърворезбар в България? Той е  на 91 години. Живее в Павел баня, в къща, строена през  през 1912 година.  Името му е Иван Бубев. Той е Майстор. Може да "извади" от камъка птица, овен, грозде, да превърне желязото в..

публикувано на 13.11.24 в 09:10

Какво е да си добър и колко струва добротата?

На 13 ноември отбелязваме Световния ден на Добрината. Традицията е от няколко десетилетия. Тя води началото си от 13 ноември 1998 година.  Тогава Токио става домикин на Първата конференция на Световната организация по доброта. Форумът приема и Декларация..

публикувано на 13.11.24 в 07:05

Традиционен конкурс за сурвачки в Стара Загора

Община Стара Загора и Центърът за подкрепа за личностно развитие обявяват началото на традиционния конкурс за изработка на сурвачки „Сурва, весела година". До 6 декември ученици от I до VII клас могат да се включат и да покажат творческите си умения и..

публикувано на 12.11.24 в 15:39

В Зоопарк Стара Загора извършиха есенно обезпаразитяване и преглед на животните

В Зоопарк Стара Загора бе проведено обезпаразитяване на животните от 4 до 8 ноември 2024 г. В процеса са участвали д-р Найден Илинов, ръководител на зоопарка, проф. д-р Цветан Чапръзов от Ветеринарномедицински факултет на Тракийски Университет, гл.ас.д-р..

публикувано на 11.11.24 в 16:35

В Стара Загора икона на Свети Мина сбъдва желания на вярващите

Икона на Свети Мина , по-стара от църквата, в която се намира, пази  катедралният храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис - Михаил" в Стара Загора.  Иконата на Свети Мина е от 1830-1840 година.  Преди да бъде пренесена в..

публикувано на 11.11.24 в 11:10

Изкуственият интелект: Поглед в бъдещето

Изкуственият интелект (AI) ще играе ключова роля на пазара на труда през 2025-та. Все по-масовото му навлизане води до дълбоки трансформации, защото  катализира промени, които засягат работния процес. Немалко професии и работни места с преобладаващо..

публикувано на 08.11.24 в 13:11