Днес от 18 часа в Залата на Регионалната библиотека „Захари Княжески“ в рамките на Фестивала на оперното и балетното – Стара Загора ще бъде представена уникална ретроспекция в историята на най-забележителната творба в българското танцово изкуство „Нестинарка“ от Марин Големинов. Специално за случая ще се прожектират кадри от Златния фонд на БНТ. Публиката ще види фрагменти от различни постановки и свидетелства на Марин Големинов, Асен Найденов, Маргарита Арнаудова, както и на първата изпълнителка в ролята на Демна – Нина Кираджиева.
Каква е танцовата драма „Нестинарка“ през погледа на големите примабалерини от постановките на Националната ни опера през 1960-те-1980-те години Вера Кирова, Калина Богоева /онлайн/и Силвия Томова и в Стара Загора – Снежана Дескова /1967/, Ромина Славова /2005, 2018/ и Анелия Димитрова /2018/ ще се дискутира по време на срещата, водена от внучката на Марин Големинов, Лилия Големинова.
Часове преди срещата Лилия Големинова разказа, "В детството си помня, понеже съм родена, в тези дни, около фестивала, как дядо ми винаги беше на Фестивала на оперното и балетното изкуство, в Стара Загора. Знам, че много обичаше Стара Загора, беше свързан с този град, който и аз заобичах. Напълно естествено е на този форум да има такава среща за "Нестинарка", не само защото се навършват 80 години от първата премиера на танцовата драма, а и защото балетът на Старозагорската опера направи последната фантастична възстановка на хореографията на Маргарита Арнаудова. Има над 25 постановки на "Нестинарка" и ние сме се опитали да съберем записи, за да ги представим на публиката", сподели още внучката на проф. Марин Големинов.
„Нестинарка“ е не само емблема в творчеството на нейния автор Марин Големинов, а и на българското танцово изкуство. За написването й композиторът се подготвя дълго. През 1938 г. след продължително търсене на либрето, Големинов се спира на разказа „Нестинарка” на Константин Петканов, поместен в сборника „Омайно биле”. За този момент композиторът споделя: „Когато прочетох разказа, нещо стихийно и неудържимо бликна у мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята добиваше яснота и внушителност, а драматургичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагичните акценти на действието.“
Идеята да въплъти образа на главната героиня Демна в една чисто българска по характер музика го обсебва. Сам разпределя разказа на отделни сцени. Преди това композиторът е набелязал изразните средства, проучил е и българския музикален фолклор. Вече е излязъл и първия му голям научен труд „Към извора на българското звукотворчество”. Започва да пише творбата в периода, когато е в Мюнхен.
Работата върви много добре до момента, когато авторът стига до нестинарските сцени. Той чувства неувереност да изрази обичая само по теоретичните трудове, с които се е запознал. Иска му се на живо да види и да почувства нестинарството. След завръщането си в България Марин Големинов посещава странджанското село Българи – извор на нестинарството в България. В своята статия „Пътуване из нестинарския край” той описва преживяването си така: „Лицата на нестинарите са бледи, държането издава неспокойствие. Всички са в очакване. Изведнъж със звуците на гайдата излезе от конака една нестинарка, заситни по равния двор с вдигнати ръце и завика с див глас: Въх-въх. Това провикване има нещо много първобитно в себе си, животинско бих казал. То действа на нервите и разтърсва из Сцена от Нестинарка – 1942 г. основи душата на човека…На селския мегдан запалиха огъня. Всичко блесна в необичайна за селото светлина. Откъм конака се зададоха иконите на Свети Константин и Елена…Няколко души махнаха главните от огнения харман и се залюля бясно нестинарско хоро…Нестинарките взеха иконите, притиснаха ги до гърдите си и застъпяха боси в жарта.”
В началото на 1940 г. партитурата е готова. Големинов я предлага на Софийската опера. Тогава директор е Асен Найденов. Според него нито една българска опера не успява да се задържи дълго на сцената и той убеждава автора да изчака по-добри времена. Още на следващата година директор на операта става Петко Стайнов, който включва Действащи лица „Нестинарка” в репертоарните планове за 1941-1942 г. По време на подготовката за премиера възникват множество препятствия относно диригент, изпълнители и постановка. В художествения екип възникват разногласия, балетната трупа е стресната от сложността и необикновената задача, която им се поставя. Въпреки всичко на 4 януари 1942 г. на сцената на Софийската народна опера се осъществява премиерата на „Нестинарка” с хореограф Мария Димова, режисьор Хрисан Цанков, диригент Асен Найденов. Участват Нина Кираджиева като Демна, Лидия Диамандиева – Струна, Живко Бисеров – Найден, Лили Берон – Босилка и др.
Първото представление се превръща в културно събитие. И публика, и критика приемат с възторг новото художествено явление. Страниците на софийските вестници са залети с рецензии за постановката. Пишат не само музикални критици, но и писатели, журналисти и представители на културната общественост. Всички предричат на творбата дълъг живот. До края на сезон 1942-1943 г. „Нестинарка” е играна 30 пъти, нещо невероятно за българско сценично произведение по онова време. В някои от представленията в ролята на Демна е самата Мария Димова.
По материали от http://art.blog.libvar.bg/
Изложба под надслов „Отвъд хронологията“ се открива в Художествена галерия Стара Загора. На нея ще бъдат представени творбите на известни старозагорски художници от началото на миналия век, съобщи организаторът „Изложбена дейност“ към галерията..
Във времето на дългата лятна ваканция ученици от Средно училище "Пейо Яворов" в Стралджа решиха да създадат Младежка интернет телевизия. Амбициозната задача намира добър прием от общинската администрация, която не само застава зад проекта, а предоставя..
Тя е на 23 години и е от Сливен. Завършила „Поп и джаз китара“ в Пловдив, предстои и Музикалната академия. Китаристка, пианистка и певица в стилове от джаз, кънтри, поп, рок, боса нова, самба, фънк, както като солов артист, така и в различни формации...
Творбите на двама старозагорски художници – Нено и Дилян Бакалски са подредени в изложбата „Летописи на времето“ в зала " Лубор Байер" в Стара Загора. В нея баща и син представят свои картини, рисунки и пластики от глина . Малките..
Как изглежда лятото в цветове за един художник и защо срещите между двама души са любима тема в картините на Росен Кавръков. За срещите в нашият живот и цветовете, които оставят като следи, както и покана за предстояща изложба в Стара Загора...
80 антични християнски гроба от 4-ти и 5-ти век от Новата ера са открити през настоящото археологическо лято в двор на кръстовището на булевардите „Цар Симеон Велики“ и „Патриарх Евтимий“, съобщи за Радио Стара Загора директорът на историческия..
В дните от 15 до 18 август страната ни за първи път ще бъде домакин на Световния конгрес на дантелата, организиран от Международната асоциация на дантелиерите – OIDFA . Събитието ще се проведе под патронажа на съпругата на президента Десислава..
"Сказание за българските манастири" е 11-та книга на Мина Кръстева. Тя излезе от печатницата на Издателска къща "Знаци" на Преображение Господне. Писателка е позната с лиричните си откровения събрани в "Спомен с море", "Слънце в косите", "Антистрес" и..
Музикално пътешествие от Париж до Неапол представя старозагорската джаз музикантка и певица Надя Тончева заедно с Джипси Джаз Квартет на 9 август, събота от 20ч. на площада пред Община Стара Загора. Концертът е част от станалите традиционни за града..
Казват, че любовта и хумора са два от спасителните брегове в живота. Имате ли едно от тях минавате за щастлив човек. Притежавате ли и двете сте непобедим. И тъй като л ятото е фестивално време насочваме вниманието ви към старата столица, където..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net