Днес от 18 часа в Залата на Регионалната библиотека „Захари Княжески“ в рамките на Фестивала на оперното и балетното – Стара Загора ще бъде представена уникална ретроспекция в историята на най-забележителната творба в българското танцово изкуство „Нестинарка“ от Марин Големинов. Специално за случая ще се прожектират кадри от Златния фонд на БНТ. Публиката ще види фрагменти от различни постановки и свидетелства на Марин Големинов, Асен Найденов, Маргарита Арнаудова, както и на първата изпълнителка в ролята на Демна – Нина Кираджиева.
Каква е танцовата драма „Нестинарка“ през погледа на големите примабалерини от постановките на Националната ни опера през 1960-те-1980-те години Вера Кирова, Калина Богоева /онлайн/и Силвия Томова и в Стара Загора – Снежана Дескова /1967/, Ромина Славова /2005, 2018/ и Анелия Димитрова /2018/ ще се дискутира по време на срещата, водена от внучката на Марин Големинов, Лилия Големинова.
Часове преди срещата Лилия Големинова разказа, "В детството си помня, понеже съм родена, в тези дни, около фестивала, как дядо ми винаги беше на Фестивала на оперното и балетното изкуство, в Стара Загора. Знам, че много обичаше Стара Загора, беше свързан с този град, който и аз заобичах. Напълно естествено е на този форум да има такава среща за "Нестинарка", не само защото се навършват 80 години от първата премиера на танцовата драма, а и защото балетът на Старозагорската опера направи последната фантастична възстановка на хореографията на Маргарита Арнаудова. Има над 25 постановки на "Нестинарка" и ние сме се опитали да съберем записи, за да ги представим на публиката", сподели още внучката на проф. Марин Големинов.
„Нестинарка“ е не само емблема в творчеството на нейния автор Марин Големинов, а и на българското танцово изкуство. За написването й композиторът се подготвя дълго. През 1938 г. след продължително търсене на либрето, Големинов се спира на разказа „Нестинарка” на Константин Петканов, поместен в сборника „Омайно биле”. За този момент композиторът споделя: „Когато прочетох разказа, нещо стихийно и неудържимо бликна у мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята добиваше яснота и внушителност, а драматургичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагичните акценти на действието.“
Идеята да въплъти образа на главната героиня Демна в една чисто българска по характер музика го обсебва. Сам разпределя разказа на отделни сцени. Преди това композиторът е набелязал изразните средства, проучил е и българския музикален фолклор. Вече е излязъл и първия му голям научен труд „Към извора на българското звукотворчество”. Започва да пише творбата в периода, когато е в Мюнхен.
Работата върви много добре до момента, когато авторът стига до нестинарските сцени. Той чувства неувереност да изрази обичая само по теоретичните трудове, с които се е запознал. Иска му се на живо да види и да почувства нестинарството. След завръщането си в България Марин Големинов посещава странджанското село Българи – извор на нестинарството в България. В своята статия „Пътуване из нестинарския край” той описва преживяването си така: „Лицата на нестинарите са бледи, държането издава неспокойствие. Всички са в очакване. Изведнъж със звуците на гайдата излезе от конака една нестинарка, заситни по равния двор с вдигнати ръце и завика с див глас: Въх-въх. Това провикване има нещо много първобитно в себе си, животинско бих казал. То действа на нервите и разтърсва из Сцена от Нестинарка – 1942 г. основи душата на човека…На селския мегдан запалиха огъня. Всичко блесна в необичайна за селото светлина. Откъм конака се зададоха иконите на Свети Константин и Елена…Няколко души махнаха главните от огнения харман и се залюля бясно нестинарско хоро…Нестинарките взеха иконите, притиснаха ги до гърдите си и застъпяха боси в жарта.”
В началото на 1940 г. партитурата е готова. Големинов я предлага на Софийската опера. Тогава директор е Асен Найденов. Според него нито една българска опера не успява да се задържи дълго на сцената и той убеждава автора да изчака по-добри времена. Още на следващата година директор на операта става Петко Стайнов, който включва Действащи лица „Нестинарка” в репертоарните планове за 1941-1942 г. По време на подготовката за премиера възникват множество препятствия относно диригент, изпълнители и постановка. В художествения екип възникват разногласия, балетната трупа е стресната от сложността и необикновената задача, която им се поставя. Въпреки всичко на 4 януари 1942 г. на сцената на Софийската народна опера се осъществява премиерата на „Нестинарка” с хореограф Мария Димова, режисьор Хрисан Цанков, диригент Асен Найденов. Участват Нина Кираджиева като Демна, Лидия Диамандиева – Струна, Живко Бисеров – Найден, Лили Берон – Босилка и др.
Първото представление се превръща в културно събитие. И публика, и критика приемат с възторг новото художествено явление. Страниците на софийските вестници са залети с рецензии за постановката. Пишат не само музикални критици, но и писатели, журналисти и представители на културната общественост. Всички предричат на творбата дълъг живот. До края на сезон 1942-1943 г. „Нестинарка” е играна 30 пъти, нещо невероятно за българско сценично произведение по онова време. В някои от представленията в ролята на Демна е самата Мария Димова.
По материали от http://art.blog.libvar.bg/
Балетната постановка по музиката на едноименната опера на Жорж Бизе, допълнена и обогатена с още фрагменти от други творби на композитора, създадени в чувствените години на Романтизма, дава уникалната възможност на балетната трупа на Русенската опера..
На 19 юни (сряда) от 18:00 ч. в Художествена галерия – Стара Загора се открива изложбата „Метарезерви 2024“ с куратор Атанас Тотляков. Посетителят е поканен да се запознае с този поглед към изкуството и обществения живот, отразяващ измененията и..
Операта с кукли „Турандот“ е поредното събитие, с което Старозагорската държавна опера отбелязва годишнината от смъртта на автора й Джакомо Пучини под мотото „100 години след Пучини“. След камерния концерт със заглавието „От любов към..
Днес, 13 юни, от 19.00 часа на сцената на Държавна опера Стара Загора е представянето на "Бохеми" , една от ранните опери Джакомо Пучини. Спектакълът създаден през 2017 година повече от осем години се радва на интереса на публиката. "Музиката е..
През 2024 година оперният свят отбелязва 100-годишнината от раздялата си с Джакомо Пучини. И Държавна опера Стара Загора се присъединява към събитията посветени на безсмъртното творчество на великия композитор. Под мотото "100 години след Пучини", през..
Колективите "Poiema Collective", "На Улицата" и екипът на инициативата "ЗаВръщане в България" организират творчески конкурс на тема "Стара Загора през твоите очи". Няма ограничения във възрастта за желащите участници, които могат да..
От днес до края на седмицата Стара Загора е домакин на джаз фестивал. За втора поредна година музикалното събитие е с името "Цветовете на джаза" . Програмата е цветна, точно като името на форума, и акцентира върху участието на изявени български..
Николай Воденичалов – Никеца (CasualThreesome), Росен Ватев (Jeremy, Анимационерите, Bobo & The Gang) и легендата Иван Лечев (FSB, Стари Муцуни, Обичайните заподозрени, Фондацията) издадоха нов музикален продукт „Ето ме“. Това не е първа песен на..
В 33-тия национален рецитаторски конкурс за творби на Яворов „Подир сенките на облаците“, който се провежда в родната му къща-музей, ще вземат участие 30 ученици от 5-и до12-ти клас от цялата страна. Конкурсът се провежда в две възрастови групи – от..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net