Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Танцовата драма "Нестинарка" събира на една сцена огнени примабалерини

6
"Нестинарка" - постановка на Старозагорската опера, 1967г.

Днес от 18 часа в Залата на Регионалната библиотека „Захари Княжески“ в рамките на Фестивала на оперното и балетното – Стара Загора ще бъде представена уникална ретроспекция в историята на най-забележителната творба в българското танцово изкуство „Нестинарка“ от Марин Големинов. Специално за случая ще се прожектират кадри от Златния фонд на БНТ. Публиката ще види фрагменти от различни постановки и свидетелства на Марин Големинов, Асен Найденов, Маргарита Арнаудова, както и на първата изпълнителка в ролята на Демна – Нина Кираджиева.

Каква е танцовата драма „Нестинарка“ през погледа на големите примабалерини от постановките на Националната ни опера през 1960-те-1980-те години Вера Кирова, Калина Богоева /онлайн/и Силвия Томова и в Стара Загора – Снежана Дескова /1967/, Ромина Славова /2005, 2018/ и Анелия Димитрова /2018/ ще се дискутира по време на срещата, водена от внучката на Марин Големинов, Лилия Големинова.

Часове преди срещата Лилия Големинова разказа, "В детството си помня, понеже съм родена, в тези дни, около фестивала, как дядо ми винаги беше на Фестивала на оперното и балетното изкуство, в Стара Загора. Знам, че много обичаше Стара Загора, беше свързан с този град, който и аз заобичах. Напълно естествено е на този форум да има такава среща за "Нестинарка", не само защото се навършват 80 години от първата премиера на танцовата драма, а и защото балетът на Старозагорската опера направи последната фантастична възстановка на хореографията на Маргарита Арнаудова. Има над 25 постановки на "Нестинарка" и ние сме се опитали да съберем записи, за да ги представим на публиката", сподели още внучката на проф. Марин Големинов.   

„Нестинарка“ е не само емблема в творчеството на нейния автор Марин Големинов, а и на българското танцово изкуство. За написването й композиторът се подготвя дълго. През 1938 г. след продължително търсене на либрето, Големинов се спира на разказа „Нестинарка” на Константин Петканов, поместен в сборника „Омайно биле”. За този момент композиторът споделя: „Когато прочетох разказа, нещо стихийно и неудържимо бликна у мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята добиваше яснота и внушителност, а драматургичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагичните акценти на действието.“

Идеята да въплъти образа на главната героиня Демна в една чисто българска по характер музика го обсебва. Сам разпределя разказа на отделни сцени. Преди това композиторът е набелязал изразните средства, проучил е и българския музикален фолклор. Вече е излязъл и първия му голям научен труд „Към извора на българското звукотворчество”. Започва да пише творбата в периода, когато е в Мюнхен.

Работата върви много добре до момента, когато авторът стига до нестинарските сцени. Той чувства неувереност да изрази обичая само по теоретичните трудове, с които се е запознал. Иска му се на живо да види и да почувства нестинарството. След завръщането си в България Марин Големинов посещава странджанското село Българи – извор на нестинарството в България. В своята статия „Пътуване из нестинарския край” той описва преживяването си така: „Лицата на нестинарите са бледи, държането издава неспокойствие. Всички са в очакване. Изведнъж със звуците на гайдата излезе от конака една нестинарка, заситни по равния двор с вдигнати ръце и завика с див глас: Въх-въх. Това провикване има нещо много първобитно в себе си, животинско бих казал. То действа на нервите и разтърсва из Сцена от Нестинарка – 1942 г. основи душата на човека…На селския мегдан запалиха огъня. Всичко блесна в необичайна за селото светлина. Откъм конака се зададоха иконите на Свети Константин и Елена…Няколко души махнаха главните от огнения харман и се залюля бясно нестинарско хоро…Нестинарките взеха иконите, притиснаха ги до гърдите си и застъпяха боси в жарта.”

В началото на 1940 г. партитурата е готова. Големинов я предлага на Софийската опера. Тогава директор е Асен Найденов. Според него нито една българска опера не успява да се задържи дълго на сцената и той убеждава автора да изчака по-добри времена. Още на следващата година директор на операта става Петко Стайнов, който включва Действащи лица „Нестинарка” в репертоарните планове за 1941-1942 г. По време на подготовката за премиера възникват множество препятствия относно диригент, изпълнители и постановка. В художествения екип възникват разногласия, балетната трупа е стресната от сложността и необикновената задача, която им се поставя. Въпреки всичко на 4 януари 1942 г. на сцената на Софийската народна опера се осъществява премиерата на „Нестинарка” с хореограф Мария Димова, режисьор Хрисан Цанков, диригент Асен Найденов. Участват Нина Кираджиева като Демна, Лидия Диамандиева – Струна, Живко Бисеров – Найден, Лили Берон – Босилка и др.

Първото представление се превръща в културно събитие. И публика, и критика приемат с възторг новото художествено явление. Страниците на софийските вестници са залети с рецензии за постановката. Пишат не само музикални критици, но и писатели, журналисти и представители на културната общественост. Всички предричат на творбата дълъг живот. До края на сезон 1942-1943 г. „Нестинарка” е играна 30 пъти, нещо невероятно за българско сценично произведение по онова време. В някои от представленията в ролята на Демна е самата Мария Димова.

По материали от http://art.blog.libvar.bg/

По публикацията работи: Мила Маринова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Творби на старозагорски художници представят в Художествената Галерия в Стара Загора

Изложба под надслов „Отвъд хронологията“ се открива  в Художествена галерия Стара Загора. На нея ще бъдат представени творбите на известни старозагорски художници от началото на миналия век, съобщи организаторът „Изложбена дейност“ към галерията..

публикувано на 19.08.25 в 09:53
Гроздан Иванов

Младежка интернет телевизия в Стралджа

Във времето на дългата лятна ваканция ученици от Средно училище "Пейо Яворов" в Стралджа решиха да създадат Младежка интернет телевизия. Амбициозната задача намира добър прием от общинската администрация, която не само застава зад проекта, а предоставя..

публикувано на 18.08.25 в 11:48

Кънтри поп в първата авторска песен на Мария Караиванова – MIMOSSA „14 September“ (видео)

Тя е на 23 години и е от Сливен. Завършила „Поп и джаз китара“ в Пловдив, предстои и Музикалната академия. Китаристка, пианистка и певица в стилове от джаз, кънтри, поп, рок, боса нова, самба, фънк, както като солов артист, така и в различни формации...

публикувано на 17.08.25 в 11:00

Баща и син Бакалски подредиха "Летописи на времето" в зала "Байер"

Творбите на двама старозагорски художници – Нено и Дилян Бакалски са подредени в изложбата „Летописи на времето“ в зала " Лубор Байер" в Стара Загора. В нея баща и син представят свои картини, рисунки и пластики от глина . Малките..

публикувано на 15.08.25 в 17:06

Художникът Росен Кавръков за срещите между хората в живота и на платното

Как изглежда лятото в цветове за един художник и защо срещите между двама души са любима тема в картините на Росен Кавръков. За срещите в нашият живот и цветовете, които оставят като следи, както и покана за предстояща изложба в Стара Загора...

публикувано на 15.08.25 в 13:46

Археолози продължават да откриват уникални находки при ремонтите в града

80 антични християнски гроба от 4-ти и 5-ти век от Новата ера са открити през настоящото археологическо лято в двор на кръстовището на булевардите „Цар Симеон Велики“ и „Патриарх Евтимий“, съобщи за Радио Стара Загора директорът на историческия..

публикувано на 13.08.25 в 17:23

За първи път България е домакин на Световния конгрес на дантелиерите

В дните от 15 до 18 август страната ни за първи път ще бъде домакин на Световния конгрес на дантелата, организиран от Международната асоциация на дантелиерите – OIDFA . Събитието ще се проведе под патронажа на съпругата на президента Десислава..

публикувано на 11.08.25 в 09:42

Мина Кръстева ни води на литературно поклонническо пътуване по свети места

"Сказание за българските манастири" е 11-та книга на Мина Кръстева. Тя излезе от печатницата на Издателска къща "Знаци" на Преображение Господне. Писателка е позната с лиричните си откровения събрани в "Спомен с море", "Слънце в косите", "Антистрес" и..

публикувано на 10.08.25 в 14:10

Музикално пътешествие "От Париж до Неапол" представят Надя Тончева и Джипси Джаз Квартет

Музикално пътешествие от Париж до Неапол представя старозагорската джаз музикантка и певица Надя Тончева заедно с Джипси Джаз Квартет на 9 август, събота от 20ч. на площада пред Община Стара Загора. Концертът е част от станалите традиционни за града..

публикувано на 08.08.25 в 11:28

Старата столица е домакин на Фестивал на комедията

Казват, че любовта и хумора са два от спасителните брегове в живота. Имате ли едно от тях минавате за щастлив човек. Притежавате ли и двете сте непобедим. И тъй като л ятото е фестивално време насочваме вниманието ви към старата столица, където..

публикувано на 06.08.25 в 11:15