Проф. Аргирова: Светът може да се избави от СПИН към 2030 г.

Проф. Радка Аргирова

Снимка: БГНЕС

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю с проф. Радка Аргирова на Таня Балабанова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

До една година се очаква да приключат клиничните изпитания на ваксина срещу ХИВ, базирана на РНК-технологията. Първите резултати са много обнадеждаващи. Това мнение изрази пред Радио Стара Загора в Световния ден за борба със СПИН проф. Радка Аргирова. Четири десетилетия след появата на инфекцията се задава избавление за човечеството към 2030 година. Някога заразяването с ХИВ беше смъртна присъда, днес серопозитивните се считат за хронично болни. Прилаганото лечение е световно признато и връща продължителността на живота на носителите на ХИВ. Антиретровирусната терапия дава шанс на серопозитивни хора да поддържат т.нар. неоткриваем вирусен товар, т.е. да не са заразни. Въпреки това те нерядко са принудени да се борят срещу предразсъдъците в обществото, стигмата е тежка, подчерта проф. Радка Аргирова.

Официално над 4000 българи са носители на вируса. Най – засегнати са хората с хомосексуални наклонности. Годишно терапията на един болен струва на държавата около 8000 - 10 000 долара. В пет града - София, Пловдив, Стара Загора, Варна и Плевен, където има медицински университети и центрове към тях, се полагат професионални грижи за пациентите и се провежда мониторинг на лечението им.

Децата с ХИВ у нас са 8. В наши дни хивпозитивни бременни, приемащи необходимите медикаменти, раждат бебета, които не са заразени с вируса.

Проф. Аргирова е посветила професионалната си кариера на проучването и борбата с ХИВ/СПИН. Припомняме нейната прелюбопитна история, описана в книгата „Псевдоним вирус с окраска диверсия“. Всъщност това е историята на СПИН в България. През 1985 година Радка Аргирова пренася от Западна Германия в дамската си чанта епруветка с вируса. Заразените клетки отнася в лабораторията към Института по обща и сравнителна патология към БАН, където работи по онова време. Това е първият досег на научните среди у нас с непознатата смъртоносна инфекция. Но «будната» Държавна сигурност се намесва, за да изясни случая - започва разследване, следва и обвинение в шпионаж. Здравият разум все пак надделява и две години по-късно е създадена Националната лаборатория по СПИН, оглавява я проф. Аргирова до 1998 година. Това е само щрих от документалния разказ, който разкрива постижения и препятствия, белязали нейната кариера. Автор е Юлия Пискулийска, дългогодишен журналист, поет и писател.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!