Изминаха се 130 г. от рождението на самобитния народен певец и гъдулар Стефан Георгиев Пенчев, известен като Стефан Бойновски от с. Бойновци, Габровско. Над седем десетилетия неговата музика звучи не само в родното му село и Габровския край, но и в много европейски градове. Смята се, че той е един от първите изпълнители на гъдулка, записан на грамофонна плоча.

Държавният архив в Габрово съхранява всички архивни документи на Стефан Бойновски, дарени от неговата дъщеря Минка Стефанова Цвяткова през 1987 г., обособени в личен фонд на негово име.

Биографични данни за живота и дейността на самобитния музикант разказа за Радио Стара Загора - Венета Георгиева, гл. експерт в Държавен архив - Габрово:

"Стефан Бойновски е роден на 15 юни 1892 г. в с. Бойновци, Габровско в бедното семейство на Георги Пенчев – прочут гайдар и Мария Колева. След като баща му си отива от този свят твърде рано, невръстният Стефан се захваща с тежкия и непосилен за едно дете труд на нивата. Получава като подарък една гъдулка от Мянко Иванов Мянков, на която започва да се упражнява. На 9-годишна възраст сам изработва първия си музикален инструмент. Със своята гъдулка започва да свири и пее по сватби, седенки и събори. След казармата Стефан Бойновски участва в Междусъюзническата война (1913 г.) и в Първата световна война. През 1916 г. е тежко ранен в дясната ръка. След войната работи като строител, колар, дърводелец и същевременно продължава да свири и пее.

Стефан Боновски прави първите си записи за грамофонна плоча в София през 1929 г., след като към него проявяват интерес двама предприемачи от софийската фирма „Мартинов – Обретенов“, които решават да търгуват и произвеждат грамофонни плочи. Свързват се с него чрез габровските си посредници Ради Точиларов и Христо Цонев. Сред записаните произведения са: „Рано ранила Грозданка“, „Извеждане на булката“, „Кирчо на чардак стоеше“ и др. През 1932 г. Симеон Петров – търговец на грамофонни плочи в Париж предлага на народния талант да направи записи на 24 грамофонни плочи. Година по-късно следват записи в Прага, Виена, Берлин. Завръща се в родното село и продължава работата си като строител и майстор на каруци. Музиката и песента на твореца продължава да се носи по села и градове по различни поводи за радост на всички.

По време на Втората световна война творчеството на прочутия гъдулар секва. След 9 септемви 1944 г. музиката на Стефан Бойновски получава високо обществено признание. През 1960 г. в Габрово идват Филип Кутев и Живка Клинкова, които записват няколко песни от музиканта. Същата година е поканен да свири в зала "България". „Пях така, както не съм пял в живота си“ спомня си народният певец, описан в биографичен очерк за от Цв. Костов (1976). През следващите години записва и в Радио София. Участва във филма "Трите приятелки" и в много фестивали и надпявания, от които получава грамоти и отличия. Журналистът Стоян Белчев го нарича „Старопланинския Орфей“ в статията си във в. „Балканско знаме“ през 1984 г. Стефан Пенчев умира на 23 януари 1980 г. в родното с. Бойновци, но творчеството му остава дълбоко в сърцата на хората".

Разговора с експерта от Държавен архив - Габрово и музика на Стефан Пенчев можете да чуете от звуковия файл.