Прости ни, Апостоле, че не направихме това което искаше

публикувано на 18.02.23 в 13:55

Петър Величков

Снимка: Георги Корнейков, БНР

С Петър Величков разговаря Мила Маринова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днешният съботен ден е отреден за посещение на последните домове на нашите близки, на тези които вече не присъстват в дните ни, а живеят само в мислите, душите, сърцата и спомените ни. Днес е ден да ги почетем, да им благодарим, че са били до нас и са ни обгрижвали и напътствали, да си спомним за тях и делата им, да ги споменем с добри слова и се помолим за душите им.

18 февруари е ден на всенародно възпоменание. Ден на Апостола на свободата. И отново свеждаме глава в поклон пред живота, делото и заветите на Левски. 150 години безсмъртие на Апостола са повод да припомним и името на жената обрисувала го със светлина и възхита в творчеството си - Яна Язова.

В интервю за предаването "Събота сутрин" писателят и литературен историк Петър Величков уточни, че тази година, за пръв път на Месопустна Задушница, може да се запали свещ на гроба на Яна Язова. Паметната плоча е поставена през изминалата 2022 година, благодарение на Йорданка Фандъкова, кмет на столицата. Най-ревностният пазител на името и творчеството на Язова припомни тъжната одисея на романа Левски, първа част от историческата трилогия Балкани. Скритите в дивана чернови на ръкописите й позволяват събирането, разчитането и подготвянето им за печат. Този голям късмет за Яна Язова е късмет за българската литература, подчерта Величков. Блазе на онази литература която има автор като Яна Язова, с толкова много романи. Те не остаряват. Ето, вече минават 36 години от първото издание на романа Левски. Книгата излезе през 1987 година, 13 години след смъртта на авторката й, но и до ден днешен интересът към нея продължава да расте. Изданието е допечатвано, има го в книжарниците, има го във всички по-големи библиотеки, достъпно е в Интернет и може да се слуша. Така че, 36 години след излизането на една книга, ако интересът към нея продължава, това означава, че всички усилия на Яна Язова, както и мои, всичко е било оправдано, и в българската литература се е завърнала една голяма авторка на XX век.

"Днес искам само да кажа една ремарка, едно обръщение към Левски, да го помоля да ни прости. Ние съвременниците, и тия преди нас, не направихме това, което той искаше. Няма я чистата и свята република. И ние сме във времето. И времето е в нас, но времето което е сега, не е онова, за което той мечтаеше. А съприкосновението на Яна Язова с Васил Левски не е случайно. Тя е от род свързан с Левски. Има потомък на този род, инж. Христо Христов от Казанлък, който е изследвал корените на този род, на тези малки градчета, от които излизат големи българи, като Ботев и Левски. "Съвременността не ми е толкова интересна, колкото миналото. В миналото има твърде много загадки за разрешаване, а в настоящето трябва да се изчака те сами да се разрешат, не можем да ги предвидим, докато в миналото нещата са подредени, те вече са се случили, това ме интересува, а цялата история около Яна Язова е урок. Урок да се осмисли нейната саможертва", красноречиво допълни Петър Величков.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!