От Стара Загора започва последният път на Апостола към Ловеч и безсмъртието.

 В църквата "Св. Великомъченик Димитър" в Стара Загора стенопис е увековечил идването на  послушника Васил Иванов Кунчев и на  идеолога и организатора на българското национално революционно движение Васил Левски.

  През целия ден днес и утре Метохът / реплика/ в двора на най-старата църква "Св. Великомъченик Димитър" в Стара Загора ще посреща посетители, пред които историкът Петьо Мирчев ще разказва интересни факти и случки от живота на Васил Иванов Кунчев, свързани с идванията му в Ески Загра. Първият период е от 1855 до 1858 г., когато живее  с вуйчо си архимандрит хаджи Василий в града и пее в църковния хор на храма, като  ученик в Светиниколското училище. Следващите му идвания в града са в по-късни години - по времето на неговитге обиколки из страната, като ръководител на национално-освободителното движение.  

 Още като ученик не е търпял неправдите, защитавал по-слабите и онеправданите, бил смел и упорит. Поп Минчо Кънчев разказва в своите спомени, че бил доста буен младеж. Само  18-годишният Васил и още един техен връстник са го надскачали.

 По-късно, през 1869 г., когато идва  в българско като организатор на национолната революция посещава отново града. Среща се със съучениците си Стефан Сливков и Кольо Ганчев, които влизат в учредения местен таен революционен комитет с някои от дугите будни младежи и местни учители.

   Апостола минава още няколко пъти през града и обявява заарския комитет за окръжен.Тук го заварва писмото, в което Любен Каравелов настоява незабавно да се вдигне въстание. Запознава с писмото на Каравелов дейците на старозагорския таен комитет на 22-ри ноември 1872 г.  Дейците подкрепят Левски в позицията му, че народът не е готов и въстанието ще бъде неуспешно. И от тук тръгва към Ловеч за да прибере документацията на организацията, където следва злополучната развръзка.  

Васил Левски  не е обявен за светец,  но неговото име и дело остават на особена почит от целия български народ, а в няколко български църкви присъства ликът му.

 Това са храмовете „Св. Димитър“ във Видин и Стара Загора и църквата „Св. Богородица“ в родното му Карлово.

   Левски присъства в църковните стенописи в най-старата църква в Стара Загора - църквата „Св. Великомъченик Димитър“ . Стенописът с Апостола се намира вдясно от входа с надпис: „През 1856 г. е образуван първият църковен хор под диригентството на даскал Атанас Иванов с участието на Васил Левски като ученик в петокласното училище и вуйчо му Архимандрит хаджи Василий. Участват хористите – старозагорски революционери Стефан Сливков, Кольо Ганчев, учителят Тодор Шишков, даскал Петър Иванов и др.“

 Следват подписите на големите български художници проф. Никола Кожухаров и съпругата му Невена Кожухарова.

Упомената е точната година /1856/, но централните сцени и текстът на надписа не се изчерпват с конкретното събитие – основаването на църковния хор в 1856 г. Художникът Никола Кожухаров е включил в композицията ученическите години на Левски в Стара Загора / 1855-1858 г./ и по-сетнешните му идвания, свързани с основаването на старозагорския таен революционен комитет. Сред участниците в хора са изобразени личности, поддържали революционни връзки с Дякона. Това са съучениците на Левски и бъдещи революционни дейци Кольо Ганчев, Стефан Сливков и даскал Петър Иванов – които са съответно председател, подпредседател и член на местния таен комитет. Както и учителите от Светиниколското училище, където се е учил – даскал Атанас Иванов и Тодор Шишков. Левски е представен като черковен певец и като обединяващата фигура сред съзаклятниците. На стенописа са изрисувани и др. участници в детския църковен хор, енорийски свещеници и членове на църковното настоятелство. Основната идея на композицията е стенописът да съхрани доказаните исторически  факти за връзките на града и на храма с най-голямата фигура на българското национално-освободително движение – Апостола на свободата.

 " Стенописите са рисувани през 1959-1960 г. по повод 100–годишнината от построяването на църквата, цялостната й реставрация и изографисването й. А историческите стенописи  - с Левски   са по идея и предложение на тогавашния старозагорски митрополит Климент.", спомня си днес 90-годишния отец Тодор Милчев, свидетел на изографисването на храма и на създаването на стенописа с Апостола.   

 Според някои исторически сведения и исторически източници, в карловския храм „Св. Богородица“  Васил Иванов Кунчев е ръкоположен за йеродякон. Точно този акт е изографисал художникът Дечко Тодоров на северната фасада през 1997 г.