Паметникът на Свободата  се издига на вр. Св. Никола! Върхът е носил това име от незапомнени времена. За няколко поколения той е известен като „връх Шипка“, а за поколенията от 60-те и 70-те години и като „вр. Столетов“.

  Каква е историята за неколкоратното му  преименуване припомня 93-годишният учител от Казанлък Стойко Стойков. Учителят е син на последния свещеник на църквата „Св. Иван Рилски“ в някогашното село Запалня – Потопената църква в яз. Жребчево.

 Името на св. Никола е било сред най-тачените в Розовата долина в средновековието. От най-западната част - от с.Турия и с. Розовец до Шивачево има манастири  чийто патрон е светеца: манастира в Мъглиж, между селата Козарево и Конари е имало манастир с това име  и  върхът над гр. Шипка се казва „Св. Никола“, започва разказа си г-н Стойков.

 Как се стига до първата смяна на името на върха? „На 26.10.1951 г. специална комисия в Казанлък взима решение, че по религиозни причини върхът не може да носи това име повече. На 16.11. същата година Народното събрание подкрепя решението на комисията, а на следващия ден е издаден указ за преименуването. На 23-ти ноември 1951 г. е публикувано решението в Държавен вестник. Решението се взима и обнародва за 20 дни и върхът от „Св. Никола“ се преименува на „вр. Столетов“. Името бързо се налага и става популярно“, спомня си учителят.

  През 1964 г. при посещението си в България председателят на КПСС и държавен глава на Съветския съюз Леонид Брежнев на 10-ти септември пътува от Стара Загора за Паметника на Свободата. Тогава първият секретар на БКП в Казанлък Петко Влаев решава да организира „спонтанно“ посрещане на съветския ръководител. По улиците са изкарани учениците и работниците от предприятията и кортежът с официалните лица от българска и съветска страна се отправя към трибуната, останала от деветосептемврийската манифестация предния ден.  Влаев нарежда на учителя Стойко Стойков да превежда и да разказва на високия гост за българо-съветската дружба и връзките на казанлъшките предприятия със съветските. Неусетно в разказа си г-н Стойков  решил да се „изфука“ и споменал, че в името на българо-съветската дружба върхът е именуван като вр. Столетов . Тогава Брежнев попитал : С какво името на един царски генерал, реакционер и крепител на руското самодържавие е по-значимо от името на св. Никола? След този случай върхът започнал по-рядко да се споменава с името „Столетов“. А по повод 100-годишнината от боевете на Шипка,  през 1977 г. върхът бил преименуван  на вр. Шипка.

  „Но така стават два върха с едно и също име – Шипка. Първият – истинският,  от габровска страна и този на който е построен Паметника на Свободата. Ние се борим върхът с монумента да си върне името „Св. Никола“! Защото  Шипка, независимо, че е по-нисък от св. Никола, си остава  първа по себеотрицание, саможертва и родолюбие! Нямаме нужда от лъжа или да се подмазваме някому!“, развълнуван казва Стойко Стойков.

  Той припомня, че в началото, когато се взима решението за издигане на паметника на Свободата, изборът от трите върха Шипка, Орлово гнездо и Св. Никола пада върху вр. Орлово гнездо, но поради технически причини заради скалистия релеф, е предпочетен вр. Св. Никола.

 В подкрепа на историческата истина г-н Стойков припомня, че комитетът за издигане на Паметника на Свободата от 1922 до 1934 г. се нарича „Инициативен комитет за въздигане на паметник на вр. Св. Никола в Шипченската планина.“

  На 26.08.1934 г. когато се открива Паметника, той е осветен  от Старозагорския митрополит Павел, в съслужение с епископ Борис, по-късно Неврокопски митрополит, епископ Софроний, сетне  Търновски  митрополит и един руски архиепископ.

 Тогава при водосвета 100-хилядното множество пада на колене и проехтяват 101 топовни изстрела от истинския вр. Шипка, който поздравява своя събрат  вр. Св. Никола.  Поканата за участие в това тържествено събитие е за участие в освещаването на паметника на вр. Св. Никола., завършва разказа си по спомени и факти Стойко Стойков. 

 В звуковия файл чуйте разаказа на 93-годишния  учител Стойко Стойков.