„Френският квартал“ от Тенеси Уилямс е най-новото заглавие в афиша на драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора. 

Премиерните представления са на 13-и и 15-и март.

Пиесата е един от малко поставяните текстове на драматурга, казва режисьорът Денислав Янев, който познава добре творчеството му.

За мен „Френският квартал“ съдържа дори в по-голям мащаб света на Тенеси Уилямс, защото ако другите пиеси са с по трима – четирима персонажи, по-камерни, тази е от мащабните, в които можеш да видиш пълнотата и противоречията на неговия свят. И защо не българската публика да се срещне именно с тази пиеса.

Две са водещите теми в представлението – за самотата и за пътя, допълва Денислав Янев:

Кое довежда до самота и как човек реагира на това състояние, какъв изход намира? Какъв е, когато се представя пред другите хора, и какъв, когато никой не го вижда?  Другата тема е за пътя – какъв път трябва да измине един човек, особено един творец, на съзряване, за да премахне всички комфортни самозаблуди, които има за света, когато види цялата обърканост и мрак, и въпреки това да има волята да продължи напред.

Главната роля е поверена на Красимир Ненков.

Моят герой е писателят – прототип на самия Тенеси Уилямс. Ние се опитваме с елементи в костюма, в жестове, във външния вид, да загатнем, че това е самият той. Темата за самотата при него е най-изявена, защото той бяга от дома си, среща се с едни хора, които го изграждат като личност. На финала на пиесата разбираме дали остава сам или не.

Всеизвестно е, че в пиесите на Тенеси Уилямс се съдържа много силен автобиографичен елемент, допълва Денислав Янев. Той наистина минава през такъв етап, в който е бил в популярния френски квартал в Ню Орлиънз. Стъпва на реална основа, но образите са художествено хиперболизирани, за да се превърнат в ходещи теми, направления в живота, ходещи гледни точки.

Сценографията и костюмите са дело на Илияна Кънчева, хореографията – на Неделя Ганчева, а музиката на Николай Владимиров.  Участват актьори от три поколения.

Постановката е мащабна, защото вървят няколко паралелни сюжетни линии и виждаш проблематика типична за различните поколения, обяснява Денислав Янев:

Аз имам особен афинитет към танцовия театър и по-скоро към животът на едно тяло в драматичния театър. Стремили сме се да разчетем телата така че те да се превърнат в йероглифи, които казват повече от това, които самите герои изричат за себе си.