3 процента бюджетен дефицит за 2023-та за да постигнем едно от най-важните изисквания за Еврозоната – нисък дисбаланс в държавната хазна между приходи и разходи, планира за тази година редовното правителство. Финансовата план-сметка още се доработва и нищо не е окончателно. Миналогодишната финансова рамка  ще действа  до края на юли, а днес се очаква народните представители да одобрят поредното и удължаване.   Според икономиста Даниел Василев, планираният 3 процента бюджетен дефицит за 2023-та пак не е малък, защото той се изчислява на базата на брутния вътрешен продукт на страната ,на цялото ни икономическо производство.  Все пак,  икономистът подчертава, че това предложение е над два пъти по-добро от миналото, което залагаше за 2023-та година отрицателен баланс между разходната и приходната част на бюджета в размер на 6.4 процента.

Дали ще може да бъде постигнат, но и удържан планираният по-нисък бюджетен дефицит, зависи от редица условия, според икономиста Даниел Василев.  Възможно е например в бъдеще правителството да свие допълнително още разходи, ако действително си е поставило за цел ниски нива на дисбаланс между постъпващите и излизащите парични потоци в държавната хазна. Възможно е обаче и да се наложат допълнителни разходи -  ако управляващите решат да стартират програми, които имат за цел да подпомогнат различни  групи . Поне засега Даниел Василев е песимистично настроен, че бюджетният дефицит ще се запази в рамките на 3 процента.

 2025-та е посочената дата за влизане на България в Еврозоната. Възможно ли е обаче това и на каква цена – според икономиста Даниел Василев, опитът с еврозоната показва, че тя е един доста интересен политически клуб, в който е трудно да се влезе.  Но след като една страна вече  е там, до момента виждаме, че критериите които се задават за „вход“ в този съюз, не се спазват и не се спазват не само от малките представители каквато е Гърция, но и от големите страни.  Във връзка с това и във връзка с факта, че една рецесия дори и да бъде относително кратък феномен –тя може да продължи година-година и половина, може да бъде и по-кратка, последиците от тази рецесия всъщност са много по-дългосрочни във времето, казва икономистът.  Цялото интервю с Даниел Василев можете да чуете в прикачения звуков файл: