България няма никакъв отговор как ще гарантира въглищното си производство след 1.07.2025г., когато влиза в сила забраната за държавно финансиране на такъв тип мощности. За това предупреди в рамките на семинар, посветен на новата регулаторна рамка за европейската промишленост с нулеви нетни емисии евродепутатът Радан Кънев. Заедно с него във форума, организиран от представителството на ЕП в България участие взеха европейските представители Цветелина Пенкова, Хилдегард Бентеле и Мортен Петерсен. 

„Отдавна съм възприел ролята на необходимия грешник, който казва истината за неяснотите пред въглищните централи. В светлината на спирането на държавното подпомагане след 24 месеца разговорът за тяхното бъдеще изобщо не достига 2038г. или 2030г.. За периода след 1.07.2025г. България няма подписани договори по Механизма за капацитет, който изтече на 31.01.2019г.,“ подчерта Кънев. Той подчерта, че за разлика от нашата страна Полша разполага с такива. Българският евродепутат обърна внимание, че в резултат на липсата на план и решения от наша страна до момента въпросът как ще произвеждаме електроенергия след 2024г. от ТЕЦ „„КонтурГлобал Марица изток 3“, след 1.07.2025г. от държавната ТЕЦ „Марица изток 2“, както и след 2026г. от втората американска централа “AES Марица изток 1“ остава без отговор. „Нямаме отговор, защото се крием и се правим, че проблем няма, а той е огромен“, заяви Кънев. 

Радан Кънев обърна внимание и на друг проблем, надвиснал над въгледобива в „Маришкия басейн“. По думите през 2030г. изтича дерогацията, която страната ни е получила по отношение на количествата серни и живачни съединения, които се отделят в атмосферата при производството на електроенергия. 

В рамките на дискусията Кънев и Цветелина Пенкова акцентираха, че с новите законодателни пакети, свързани с Европейския акт за промишлеността с нулеви нетни емисии, както и измененията в Директивата относно емисиите от промишлеността, ЕК реабилитира улавянето и утилизацията на въглеродния диоксид. Евродепутатът от ЕНП/ДБ обаче уточни, че „зелената светлина“ за тази технология не открива нова възможност за въглищните централи. „Пазарните опити за улавянето и технологичните анализи сочат, че складирането и утилизацията на СО2 емисии от изгарянето на въглища, е утопично. Подобни количества въглероден диоксид не могат да бъдат успешно пренесени и утилизирани, а същевременно и подобен процес е финансово неосъществим. Нито една голяма въглищна мощност в Европа няма план да се трансформира посредством улавянето на СО2 емисиите“, заяви Радан Кънев. Той подчерта, че този вид технология може успешно да бъде прилаган в циментовата, стоманената и торовата индустрии.

На фона на новите законодателни инициативи, повишаващи изискванията за екологично производство на територията на Стария континент, ЕС си поставя за цел да върне производството на нови технологии обратно в страните-членки. Цветелина Пенкова, докладчик в сянка на Европейския акт за промишлеността с нулеви нетни емисии, коментира, че ЕК поставя конкретна цел – до 2030г. 40% от иновативните технологии и необходимите за тях компоненти да бъдат произвеждани в ЕС. Тя обърна внимание, че на този етап 90% от тази индустрия е разположена в Китай. „Затова ЕК се стреми да реиндустриализира ЕС с чисти и екологични технологии“, заяви Пенкова. Новината около обсъждането и дебатирането на Акта за промишлеността с нулеви нетни емисии е, че в неговия обхват наред с улавянето на СО2, ВЕИ, биогаз, био метан е включена и ядрена енергия. Евродепутатът коментира, че големият спор около законодателната инициатива е дали да бъде определен списък с технологии, които да бъдат насърчавани, или да бъде оставена възможност за действия от страна на отделните държави. По думите на Пенкова Актът трябва да бъде гласуван до края на мандата на настоящия ЕП. Акцент в преговорите е решимостта за сериозни инвестиции в подобряване на електропреносната мрежа. Пенкова коментира, че общото схващане към момента е, че решенията за съхранение на електроенергията на този етап на са работещи. Тя разкри, че посредством текстовете в дебатирания Акт ще бъде инициирана и промяна в условията, свързани с възлагането на обществени поръчки.

Опитът за реиндустриализация в ЕС ще върви ръка за ръка с осигуряването на критични суровини. Евродепутатът Хилдегард Бентеле подчерта, че ЕС ще стимулира част от добива, необходим за реализацията на енергийния преход. По този начин Съюзът ще намали зависимостта си от внос на определени материали. Въпреки това европейските държави ще продължат да разчитат на други страни като Норвегия, Канада, Чили, Бразилия и Катар. 

По повод опасенията, че нови ВЕИ централи ще бъдат разположени върху плодородна земя Радан Кънев и Цветелина Пенкова бяха категорични, че подобни решения са в полето на конкретните държави и регионални структури. Двамата евродепутати посочиха, че ЕК ясно посочва, че вятърни перки или панели не могат да бъдат разполагани в плодородни земи или такива, които са в обхвата на "Натура 2000". Кънев, който е докладчик по измененията на директивата относно емисиите от промишлеността, уточни, че в рамките на Законодателния акт за възстановяване на природата се е получило остро противопоставяне, тъй като текстовете засягат индустриалното животновъдство, какъвто е случаят с Нидерландия. По думите му по-високите цели за нулеви емисии в много малка степен касаят българските фермери заради естеството на отглеждане на животни у нас. 

Енергетиката и зеленият преход са във фокуса на серия от събития през седмицата. Днес стартира третото издание на конференцията „Зеленият преход в Централна и източна Европа – енергийна свързаност, зелено финансиране и иновации“. В рамките на програмата ще се проведе кръгла маса на тема „Зеленият преход и стратегически поглед върху българския енергиен сектор“.