Днес Стара Загора ще отбележи 146 г. от боевете за защитата на града по време на кръвопролитните сражения през 1877 г.  Тържественият общоградски ритуал започва в 10:00 часа на Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“ със заупокойна молитва и поднасяне на венци и цветя.

Преди това, в 9,30 ч венци на признателност към загиналите за свободата на Стара Загора и България ще бъдат поднесени  пред паметника на Трета опълченска дружина и подп. Калитин, паметника на защитниците на Стара Загора 19 юли 1877 г., паметника на загиналите във войните старозагорци, паметника на участниците в Старозагорското въстание, Мавзолея – костница 19 юлий 1877 г., паметника на загиналите българи и руси в Старозагорския и Джуранлийския бой 19/31 юли 1877 г.

 По този повод историкът Петьо Мирчев от Регионалния исторически музей припомни събитията от горещия юли преди 146 години.

 На 9/21-ви юли  в Стара Загора навлиза разузнавателният отряд на херцог Лайхтенбергски. На следващия ден влизат и основните части на генералите Гурко и Столетов, посрещнати възторжено от всички старозагорци. Учителката Анастасия Тошева и поетът Петко Р. Славейков приветстват освободителите с пламенни речи на руски език.

Българите избират Градско самоуправление, начело с Петко Славейков. За комендант на града е определен полковник Фьодор де Прерадович. Руският офицер не е очарован, защото иска да участва в бойните действия. Под негово ръководство се организират и стабилизират  продоволствените запаси и охраната на града, иззето е оръжието от турското население, взети са мерки да няма изстъпления на българите срещу турците.

  В началото на юли 1877 г. турското командване прехвърля на беломорския бряг с кораби войската на Сюлейман паша от Албания. Според последни проучвания на наши историци числеността на елитните бойни части, воювали в Албания и в Сръбско-турската война, била между 25 и 30 000 д., които били прехвърлени с влак до Нова Загора и с. Джуранлии за да запушат руския пробив при Стара и Нова Загора.

  Навлизането на Предния руски отряд  в Тракия и завземането на старопланинските проходи предизвикали паника у Високата порта, че руските войски бързо ще превземат Одрин и ще създадат непосредствена заплаха за Цариград.

  "Плановете са - сюлеймановата армия да изтласка руските сили и да си върне старопланинските проходи за да се съедини с армията на Осман паша на запад и с армията на Мехмед Али паша на изток. Руското разузнаване докладва, че ще са необходими около 10 дни на противника да се прегрупира, за да премине към настъпление. В редиците му като попълнения участват и нередовни части башибозук и черкези, с които числеността му нараства до 30 000 д.", разказва историкът.

  При тези обстоятелства ген. Гурко решава да осигури съобщителните и ж.п. линии при Нова Загора и с. Джуранлии, където се завързват тежки и продължителни боеве, в които победата е за руското командване. Дадени са много жертви и от двете страни, но повече са загубите на турците. Сраженията не позволяват на частите на ген. Гурко да се върнат в подкрепа на Стара Загора.  Срещу 30 000-дната армия на Сюлейман, градът се защитава от малобройни руски сили, 4 опълченски дружини и няколко оръдия. „По това време населението на града е около 24-25 000 д, което е нараснало до 40 000 с бежанците от близките и по-далечни села в региона. В ожесточените неравни боеве своето кръщение получават българското опълчение и Самарското знаме. То било ушито още през 1876 г. от монахините на Иверския манастир, като дар за въстаналите българи в Априлското въстание от жителите на г. Самара. Но било подарено на българските опълченци тържествено на 6-ти май, следващата 1877 г. в гр. Плоещ.“, припомня историята на знамето, Петьо Мирчев.

 В защита на Самарското знаме, станало светиня за всички българи, загиват 5–има руски войници и опълченци, начело с командира на Трета опълченска дружина подп. Калитин, които не допускат да попадне във вражески ръце.

  Въпреки храбрата и самоотвержена борба из улиците на града, битката е неравна с многократно превъзхождащия ги враг, българите и руските войници са принудени да се оттеглят. Попаднала в ръцете на турските пълчища, Стара Загора е плячкосана и опожарена, населението й  - потърсило спасение зад стените на църковните храмове - е избито. Според някои историци 14 500 невинни българи – жени, деца, млади момчета и старци са изклани, а 10 000 – предимно млади жени и девойки са отведени в робство. Малцина успяват да се спасят с бягство или с отстъпващите руски отряди.

  Стара Загора повторно е освободена на 13-ти януари 1878 г.

 В звуковия файл чууйте разказа на историка Петьо Мирчев.