8 общини от Европа ще си партнират с Казанлък при създаването на план за действие, който цели интегрирането на Дом - Паметника на Бузлуджа в богатия ландшафт и културни обекти и наследство в региона. Договорката за това е постигната по време на Университета за опит и добри практики на общините, който се е провел наскоро в Швеция, съобщи за Радио Стара Загора архитект  Дора Иванова, председател на фондация "Проект Бузлуджа". Работата по плана ще продължи три години. На форума в Швеция Градът на розите и неговия проект за дисонантните паметници на културата е представляван именно от архитект Иванова.

 До 11-ти септември пък Сидни, Австралия е домакин на Генералната асамблея и научен симпозиум на ИКОМОС – Международния съвет за паметниците на културата и на забележителните места.

Бъдещето на културното наследство,  добрите практики и новите предизвикателства на фона на климатичните промени са тема на форума,  на който архитект Иванова представлява две държави – Германия и България.

"ИКОМОС е впечатляваща организация със своята структура, история и мащаб, тя има различни комитети. Членувам в Международния научен комитет за опазване наследството на 20-ти век и тук се състоя годишната среща и симпозиума на тази работна група", поясни  арх. Иванова.

"Основни теми бяха културното наследство и климатичните промени. За мен беше много интересно да коментираме въпроса защо всъщност нашата система днес е организирана така, че ние избираме кои да бъдат изключителните сгради които да опазим.  При положение че строителството е основен замърсител с въглероден диоксид, а въглеродният диоксид е основната причина за климатичните промени, то не е нелогично да приемем, че трябва да спрем разрушаването на сгради. И че всяка нова сграда трябва да бъде преизползвана и да намира нова функция, а не да бъде разрушавана и на нейно място да бъде изграждана друга.  В рамките на конференцията се чуха мнения за забраняване на разрушаването на сгради, освен в крайни случаи, в които това се налага. И така всъщност преизползването на сгради, особено на тези от 20-ти век, защото те са огромна  част от света, в който живеем,  е много важна мярка за намаляване на емисиите  от серен диоксид.  Друга такава мярка е съставянето на изисквания при паспортизация и даването на разрешения на строеж. Такива мерки вече има в Дания, Нидерландия и Франция – те имат за цел да регулират обема от въглероден диоксид при изграждането на сгради“, даде пример арх. Иванова.  

Церемонията по откриването на Генералната асамблея и научния симпозиум на ИКОМОС, е била в Операта в Сидни.  

"Дойдох с огромни очаквания, но сградата ги надхвърли многократно, честно казано впечатляваща е и малко ми напомня на Бузлуджа – в една своя реч бях казала, че Сидни си има Опера, а ние си имаме Бузлуджа. И виждайки я днес, виждам приликите – като това, че е от същия период – Операта в Сидни ще стане тази година на 50-т, видимия бетон, изключително знаковата архитектура, впечатляващото нестандартно инженерно решение и това, че сградата е била изключително противоречива в миналото, са все прилики. В същото време, основната разлика е в това, че Операта в Сидни е изпълнена с изкуство и култура и именно това бих искала да видя и в Бузлуджа", каза още арх. Иванова.

Представители на над 100 държави участват в Генералната асамблея и научния симпозиум на ИКОМОС в Сидни, Австралия.  В рамките на форума са обособени 89 сесии с над 400 лектори. 

Повече можете да чуете в интервюто с арх. Дора Иванова