Тези дни една добра вест долетя от Сдружение „Зелени балкани“ – след 30-годишни усилия и дълга, упорита работа природозащитниците у нас, са на път да върнат един от изчезналите хищни видове птици – брадатия лешояд!
„ До този момент, когато тази красива и горда птица ще се рее в родното небе има още малко време, но за него допринесоха с неспирните си усилия, отдаденост и жертви в личен план много български еколози, биолози и доброволци от Фонда за дивата флора и фауна, Дружеството за защита на хищните птици и Сдружение „Зелени балкани“. Буквално постигат една мечта, която се ражда, когато са на 13-14 години, а до днес са отдали живота си да се върне този вид птици в българската природа...“, споделя радостта си Елена Тилова, която е част от екипа, работещ за осъществяването на целта.
Този рядък и ценен вид птици в целия свят, е изчезнал у нас през 70-те години на миналия век, но процесът е започнал десетилетия преди това. „Тогава дивите животни са били определяни като „полезен и вреден дивеч", към който спадат грабливите птици, сред които са били и различните видове лешояди у нас. Дори се давали награди на ловец, който занесе отрязани крака на хищна птица“, разказва Елена Тилова. Освен залагането на отрова, изчезването на пасищните животни, урбанизирането на все по-големи територии, електропреносната мрежа, също допринесли за изчезването на грабливите птици у нас. Постепенно екологията доказва, че липсата дори само на едно звено от хранителната верига нанася големи икономически загуби и природни щети, последиците са не само за дивите животни, но и за полезните и селскостопанските.
Връщането на брадатия лешояд в дивата природа на България не е толкова лесен и бърз процес. Цял международен екип работи по този въпрос. Специалистите ще решат къде, кога и как да се върне застрашения вид, защото трябва да бъдат предотвратени всички заплахи – да няма близкородствени индивиди, сблъсъка с електрическите стълбове, да се повиши информираността и съзнанието на населението… Преди това трябва да се възстанови и популацията на белоглавите и на черните лешояди.
Международна мрежа от зоопаркове работи координирано под ръководството на международен екип специалисти за опазването и връщането на тези редки видове в естествените им местообитания по света. „Ако някога те са спомогнали за изчезването на много ценни видове диви животни, днес те играят ролята на Ноев ковчег за да ги върнем отново в естествената им среда“, поясни Тилова.
У нас е била останала само една колония от белоглави лешояди край Маджарово. Благодарение на усилията и правилната работа на природозащитните организации през последните няколко години, днес тези птици успешно гнездят в парк „Сините камъни“, във Врачанския балкан, край Котел и над Кресна.
Преди две години у нас започна успешно размножаването на черните лешояди. „Очакваме до 7 години да се заселят успешно близо 70 птици от този вид, които ще ни дари кралство Испания. Това са предимно индивиди успешно излекувани след различни инциденти. А скоро след тях да пристигнат и първите брадати лешояди. Надеждата ни е, че развитото стадно чувство у този вид птици ще привлече и скитащи индивиди. Както и, че повече от тях ще останат в родното небе и няма да се върнат в Австрия или Швейцария, решили, че там е техният дом.“, завърши Елена Тилова.
Николай Боев, който работи упорито за връщането на брадатия лешояд в дивата природа на България е предложил видът да бъде символ на българската природозащита. За мнозина това е познатият знак с главата на лешояд пред една къщичка, който символизира защитените видове растения и животни у нас.
В звуковия файл чуйте интервюто с Елена Тилова от Сдружение "Зелени балкани".
Симеон Воев е брат на Димитър Воев и двамата свирят заедно в последните месеци на „Нова генерация“, а Мони и до ден днешен изпълнява с любов емблематичните парчета, написани от брат му. Основател, вокалист и басист на групата „Нова генерация“,..
Петър Йорданов – член на Ловно-рибарско сдружение „Странджа“ – Болярово, ще представи сдружението в престижното ловно състезание „Свети Хуберт“, което ще се проведе на 28 септември 2025 г. в село Избеглии, община Асеновград. В надпреварата Петър ще участва..
В Казанлък тъкат рекордно дълга черга, която да обедини хората и да им покаже, че и от парцали може да се създаде красота. Идеята подсказва кметът на Казанлък Галина Стоянова, която вижда арт проект създаден от българката Ивайла Живкова при..
Суингът е музика, танц, култура, начин на живот. Възниква през 20-те години на миналия век в Харлем – Ню Йорк като уличен танц. Корените му са афроамерикански, но се танцува от всеки, който желае. Суинг буквално означава въртя се, завъртам се, люлея се..
За 36-ти път България е домакин на дните на японската култура. Двадесет и три събития, за три месеца, представят богатството на японската традиция и съвременно изкуство. Те са организирани в седем български града: Варна, Велико Търново, Враца (за първи..
Първи Кулинарен празник на Крутмача в димитровградското село Крепост ще се проведе на 7 септември 2025г. от 11 часа в двора на ОУ "Хр.Ботев". В кулинарния празник ще бъдат представени стари занаятчийски сирена като крутмач, сирене в стомна, в..
Тромпетистът Йордан Йончев – Гъмзата и актьорът Краси Радков превърнаха 36-ото издание на уникалното по рода си Биорали в Гурково в истинско зрелище. Над 6 000 зрители на градския стадион станаха свидетели как двамата слязоха от сцената и се впуснаха..
Казанлъшкото село Голямо Дряново е малко, китно и добре уредено. Жителите го описват с думите "чиста природа и честни хора. Помагаме си. Къщите и колите ни стоят отключени. Живеем, като в старите времена на бабите и дядовците си. Много орехови градини и..
Високопланинското изкачване на Елбрус, първенеца на Европа -5642 м. в Кавказ е една сбъдната мечта за 42-годишната Боряна Инджова от Сливен. Групата, с която изкачва върха се състои от три жени и петима мъже. Организатори на изкачването са..
Скулпторът Тамер Халил от Харманли е автор на новите указателни табели за обекта с национално културно значение "Изворът на Белоногата", които ще указват мястото, възпято от Петко Рачев Славейков за шофьори и пешеходци. Припомняме, че община..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net