На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани.  Имен ден празнуват хората с имена Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан. 

В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. "Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост".

За българите Свети Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На гръцки Андрей означава "смел", "мъжествен", "доблестен". 

Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. 

Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Друга история, също много разпространена, разказва, че в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.