В музей „Ахинора“ в Казанлък в събота ще се проведе поредната лекция от платформата „Събота в Галерията“, а тази седмица темата е „За Иван Милев и неговите литературни опити“. Художникът, чийто образ е на банкнотата от пет лева е родом от Казанлък, а през тази седмица в музея посветен на неговата най-известна картина „Ахинора“ беше открита изложба посветена именно на един от ръкописите на художника, озаглавен „По пътя на степта“.

 В изложбата за първи път поезията и художествените образи, завещани ни от Иван Милев, „се срещат“ в общо пространство, казва директорйтк на художествената галерия в Казанлък Пламен Петров.

Цялото литературно наследство на автора днес е част от научния архив при институцията и до сега не е бил обект на самостоятелно разглеждане. Значителни фрагмент от опитите на Иван Милев в полето на поезията и прозата са публикувани за първи път в изданието, посветено на 100 години от рождението на художника.

Ръкописите тогава са обработени от Петър Щилиянов със съдействието на Анелия Николаева и Иван Драгошинов. Публикуването им през 1997 г. тогава е оставено без коментар, а систематизацията на материала - необоснована. Нещо повече - реализирани са и своеобразни „съкращения“, за които също не са приведени аргументи.

„След две годишна работа на екипа на Художествена галерия - Казанлък и с изключителните усилия на нашата колежка Теодора Манчева, литературното наследство на Иван Милев е обработено цялостно и към настоящия момент се подготвя първото печатно издание, в което на фокус е единствено то. Едно наследство, което ни разкрива нови нюанси от емоционалния свят на художника и отношението му към света около него. Литературно наследство, което както отбелязва проф. Валери Стефанов е „лишено от публичност, но то е любопитно свидетелство за нивото на тогавашната литературна култура, за пътищата на душата, за интензитета на емоциите, за менталните нагласи. При прочита трябва да се отчита и още нещо – че в една или друга степен тези текстове са работни. Те са „чернови“ с присъщата им вариативност, фрагментарност, тавтологичност, недовършеност. Текстовете са „изоставени“ от своя автор, което прави съвсем нерелевантни евентуалните претенции и упреци към техните художествени достойнства“.“, разказва Пламен Петров.