Тази година се навършват 285 години от рождението на св. Софроний Врачански. Видният духовник и възрожденец е роден в семейството на заможен котленски търговец на добитък  през1739 г. като Стойко Владиславов. Учил се в килийното училище на Котел и се изучавал занаят при местните абаджии. Любовта му към черковните книги на старобългарски и гръцки език и силният му стремеж към духовни занимания, предопределят избора му. Той е ръкоположен за свещеник в знаменателната 1762 г., когато Паисий Хилендарски написал "История славянобъблгарская". Три години по-късно  младият свещеник бил завладян от желанието на хилендарския монах да разпалва искрите на народната свяст и направил първия препис на малката му книжица за църквата в родния си град. Този препис се пази в Националната бибилиотека "Св. Кирил и Методий". Вторият препис Софроний прави за себе си,  отново в Котел през 1781 г., който днес се съхранява в Академията на науките на Румъния. 

  Свещеник Стойко Владиславов, става епископ Софроний Врачански след 1794 г., когато е ръкоположен за епископ на Врачанската епархия. 

 Като духовник служи и пътува до Карнобат, Света гора, Анхиало, Арбанаси, Къпиновския манастир, Видин, Букурещ и Влашко...

 Софроний е един от първите радетели и основоположници на новобългарския език и литература.

Писателската му дарба личи в "Кириакодромион" / "Неделник" /  - сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани върху старобългарски и гръцки източници. Тази книга е единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия български език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Пише и други  сборници и съчинения – „Неделное евангелское толкование“ , "Житие и страдения грешнаго Софрония" и "Възвание към българския народ", които му отреждат името на най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.

   През юни,1811 г.е учредена първата самостоятелна бойна българска единица " Българската земска войска" след 400 години, откакто българската държава не съществува. Духовникът, който освещава бойното знаме и благославя българските доброволци, е Софроний Врачански.

 Като ни припомни тези важни факти и периоди в живота на видния възрожденец, една от последните му наследници - проф. Маргарита Харбова каза за Радио Стара Загора "Такава велика личност не се създава, тя се ражда, защото времето има нужда от нея. С дейността си той възражда българския език, възражда българина. Затова на този ден можем само да се поклоним пред неговия живот и дело."

През последните си години Софроний се оттегля в манастир край Букурещ. 

Като посочва, че Софроний няма нито ден, нито гроб, в който е погребан, неговата наследница продължава да издирва документи, творби и факти, свързани със Софроний и да не спира да вярва, че те ни чакат там някъде във времето... За да ги открият българските историци и да ги предадат на следващите поколения българи.

  Проф. Харбова повдигна завесата над някои от нейните търсения и открития, от които е и името на епископ Поликарп, за когото учените предполагат, че е потомък на Софроний Врачански. И макар, че не се знае много за неговото родолюбиво дело и, че следите му се губят подобно на Софроний във времето до днес, все пак е известно, че е първият, който е подел честването на светите братя Кирил и Методий.