Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Старозагорка е ушила знамето на Клисура в Априлското въстание

4
Снимка: Кристина Русева

Стара Загора може да се гордее с много имена, посветили себе си на Отечеството – дали живота си за свободата и подчинили дейността си на просперитета ни като народ. Днес, много от тези имена са забравени или останали незаслужено неизвестни за днешните поколения.

 Едно от тях е това на Зюмбюла Попстефанова, която спокойно може да бъде наречена „старозагорската Райна Княгиня“. Колко от нас знаят коя е тя и какво е сторила за България?

 „Родена е на 6.08.1857 г. в семейството на хаджи Васила Желязкова и отец Стефан Колчев в Стара Загора. Васил Левски се сприятелил с баща й и станал кум на родителите й през 1856 г., а по-късно и неин кръстник. Близките връзки на семейството й с Апостола и с местния революционен комитет повлияли на възпитанието й и мирогледа", разказва спомените на будната старозагорка Веселина Тракова. Те се пазят в Държавен архив – Стара Загора, като „Частични постъпления за живота и дейността на Зюмбюля Попстефанова“  под номер 592.

  Тя била съученичка с Райна Попгеоргиева в девическото училище на Теофано Попова, двете стават близки и остават приятелки за цял живот. След завършване на старозагорското школо поемат по един и същи път – Райна Попгеоргиева става даскалица в родното Панагюрище, а Зюмбюля  в Клисура. Заклела се във вярност на народното дело, тя получава заръката на местния революционен комитет да ушие знамето на клисурските въстаници. На 20-ти април предава копринения байрак на председателя Никола Караджов с думите „Да живее свободата! Да живее България!“ 

    След потушаването на Априлското въстание Клисура е опожарена, а населението е подложено на жестокостта на поробителя. Зюмбюля е принудена да се крие три месеца с оцелелите въстаници и жители на Клисура и околните селища в планината. Често, за да оцелее се налага да се преоблича като мъж, като кадъна или баба. "Свако й, който знае турски, наема турчин да ги закара с каруцата си до Стара Загора. За да го заблудят, младата жена се облича в дрипи и  си начерня лицето със сажди, прави си бръчки. Отегчена от дългия път, изпълнен с неизвестности, когато наближили Казанлък тя извадила книга, което предизвикало съмненията на турчина. За да приспи мнителността му, свакото му предложил шише ракия, а смъмрил племенницата си да скрие четивото. Така се добрали до родната Стара Загора.", продължава разказа за живота на смелата девойка, Веселина Тракова.

 На следващата година при отстъплението на руските войски и опожаряването на Стара Загора, турците посичат баща й , а Зюмбюля и семейството й стигат пеша до с. Турия, където доживяват Свободата.

 След Освобождението се омъжва за  Георги Стоянов от с. Колена, раждат им се две дъщери. По-малката, Райна почива на 8 години. Скоро се споминал и съпругът й. Останала с първородната – Стефания , тя отново учителства в Стара Загора, Казанлък, с. Пандаклий / Ямболско/, Казанлък,  Мъглиж и в дома за сираци „Теофано Попова“

  До края на дните си будната старозагорка, въпреки влошеното си зрение, не спирала да чете. Често казвала: „Не мога да не чета! За мен книгата е другар, а четенето – храна!“

 След 1919 г. когато загубила едно след друго дъщеря си и зет си, остава със своя внук Петко Глътников до смъртта си на 21.06.1930 г.

Днес във фондовете на "Държавен архив" Стара Загора се пазят саморъчно написаните кратки спомени и автобиография на Зюмбюля /поп/ Стефанова и извинително писмо, че не може да присъства поради напредналата й възраст, по повод поканата на гр. Клисура  на отбелязването на 50 -та годишнина от избухването на Априлското въстание. То е написано на пишеща машина, с дата 26.IV.1926  г. и саморъчен подпис на Зюмбюля Стефанова.
  Една личност, незаслужено забравена, която заслужава достойното си място в пантеона на видните и достойни личности на Стара Загора и в златния летопис на героите на майка България. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Ръкополагането на В. Левски в йеродяконски сан - стенопис на храма

На Великден Васил Левски отрязва дяконските си коси

След шест години послушничество при вуйчо си хаджи Василий Васил Иванов Кунчев е постриган и въведен в монашество в сопотския манастир „Свети Спас” на 7/19 декември 1858 г. Той доброволно приема за цял живот трите религиозни обета: за бедност,..

публикувано на 06.05.24 в 13:39

Гергана Микова и Георги Гьоков за живота, празника и змея, който са победили

Навръх Гергьовден имен ден празнуват хиляди българи.  Сред тях са и нашите двама именици, които "срещаме"  в блиц интервю в ефира на Радио Стара Загора. Тя се казва Гергана Микова. Наша колега журналист, била е и областен управител на Област Стара Загора...

публикувано на 06.05.24 в 08:10

Християнски ценности в семейството

Великден е - християнските семейства смирено честват Възкресение Христово. Днешният ден поражда много въпроси у децата за смъртта,  връщането към живота, грехът, покаянието, прошката. И на всички тях ние, като родители се опитваме да дадем разумен..

публикувано на 05.05.24 в 08:44

Деца помагат на църквата в Хасково

Деца подредиха изложба в Хасково. Картините им са на икони и ще бъдат разпродадени, а събраните средства ще бъдат дарени за новостроящата се църква в хасковския жк „Орфей“. Творбите им са църковна живопис. Младите художници за първи път пробват четките..

публикувано на 03.05.24 в 11:43

Силвина Златарова: Да се докоснеш до енергията на Шаолин

Две седмици в Китай и над 30 000 км, от които шест полета със самолет. Над сто проверки на багаж, скенери на лицето, отпечатъци от всички пръсти, запознанства, приключения и незабравими спомени, така описва престоя си в Китай Силвина Златарова от Радио..

публикувано на 02.05.24 в 13:37

Извънкласни дейности в помощ на деца и родители

Както в миналото, така и днес, учениците имат все същата нужда от вдъхновение в учебната среда, без да се налага да са в клас. В този случай на помощ идва добрият пример на извънкласните дейности.  По темата разговаряме с Атанас Дянков - баща на две..

публикувано на 30.04.24 в 17:35

И преди 100 лета времето до Великден е време за Добро и благотворителност

Коледа, Благовещение, Възкресение, Гергьовден – независимо от това колко трудно се е живеело по тези географски ширини, век назад в Стара Загора  големите християнски празници  са били свързани винаги с благотворителна и добротворна дейност.   Следите..

публикувано на 29.04.24 в 09:15

Казанлъшката гара става сцена на рок концерт

Традиционно на железопътните гари виждаме вечно бързащи, вечно чакащи хора, потънали във вихрушката на ежедневието. Гарите стават свидетели и на много трепетни срещи, но кaзанлъшката гара съвсем скоро ще бъде домакин на една незабравима среща - с..

публикувано на 28.04.24 в 11:08
Църквата в с. Катунище

В котленския Балкан е жив духът на Войводата Кара Танас

Кара Танас е роден в началото на 19-ти век в село Катунище община Котел. И днес в двора на църквата в Катунище могат да се видят надгробните плочи на някои от наследниците на този виден българин, а родната му къща е запазена и до днес. Кара Танас е роден..

публикувано на 27.04.24 в 13:45

Архивът в Стара Загора получи снимки на старозагорската учителка, ушила знамето на клисурските въстаници

Разказът за старозагорската Райна Княгиня – учителката Зюмбюля Ппопстефанова, ушила знамето на въстаниците от Клисура в Априлското въстание, донесе нова информация за тази смела и отдадена на свободата българка.  Експертите в Държавен архив Стара..

публикувано на 27.04.24 в 13:25