Това е поредната съвместна работа със Старозагорската опера и второ изпълнение на произведението на Росини, пресъздаващо мъките на Божията майка, страдаща за разпнатия Христос. Как се работи с диригент в расо, взискателен ли е митрополитът с хор, оркестър и солисти ще разберем от репортажа на Иван Славов, който проследи репетициите преди концерта утре вечер в Държавна опера Стара Загора.

За работата си като диригент митрополит Киприан споделя, че не е взискателен, но е изискващ. Щастлив е и от работата си с екипа на Държавна опера Стара Загора.

Здрава и плодотворно сътрудничество свързва митрополит Киприан и състава на Държавна опера – Стара Загора още от 2017 г., когато отново преди Великден поставиха „Реквием“ на Волфганг Амадеус Моцарт. Със Стабат матер на Росини владиката и артистите искат да обърнат внимание към Страстната седмица и към мъките на Божията майка, на което е посветено и произведението.

„Стабат Матер" е произведение от католическо-литургическата част, но бихме могли да кажем – да преживеем страданията на Майката Божия преди Страстната седмица, тъй като преживяването ѝ с учениците на Господ Иисус Христос около кръста му свидетелстват именно това, че се изпълва онова, което е предречено в Стария Завет, че ще бъде спасен от първородния грях, от Възкресението на Иисус Христос", каза митрополит Киприан.

Сопраното Емилия Терзиева работи не за първи път с митрополита, споделя че "Стабат Матер" й е любимо произведение

"Това произведение набляга на Дева Мария и нейната мъка при разпъването на Христос."

"Музиката е много различна от другите композиции на Росини, драматична и лирична музика, много емоция."

Петя Петрова също споделя, че се радва, че работи отново с Митрополит Киприан като диригент.

Басът Ивайло Джуров и тенорът Ивайло Йовчев също разказаха, че работата с диригента с расо е спокойна и благодатна.

А резултатът повече от добър и вдъхновяващ. Желаещите да чуят на живо плодът от съвместната работа между митрополита-диригент хор, солисти и оркестър могат да го направят в четвъртък от 19 часа в държавна опера Стара Загора. Стабат Матер - една история за страдание, горест и вяра, но и доказателство че любовта и красотата винаги намират път към сърцата ни.

За “Стабат Матер“:

Римо-католическият химн „Stabat Mater” е създаден върху текста на средновековна латинска поема, възпяваща страданията на Христовата майка при кръста на Спасителя. Чрез многобройните музикални произведения, написани върху църковния текст, „Stabat Mater“ добива широка популярност.

Докато пътува из Испания през 1831 година, Джоакино Росини получава поръчка от държавния съветник Фернандес Варела за музика върху църковното последование „Stabat Mater“. Още на следващата година част от творбата е готова, но здравословни проблеми възпрепятстват Росини да я завърши. Затова и той отправя молба към своя приятел Джовани Тадолини да съчини и останалите части, като представя на Варела творбата за готова. Премиерата е на Велика Събота през 1833 в църквата „Сан Фелипе ел Реал“ в Мадрид. След това тази версия никога не е изпълнявана.

След смъртта на Варела, произведението е продадено на парижки издател, който го публикува. Росини търси своите права върху изданието и се отказва от тази версия, тъй като тя съдържа музика и от Тадолини. В разразилия се спор, издателят подготвя изпълнение на „Стабат матер” на 31 октомври 1841 година, на което, обаче, все пак са изпълнени само шестте части, написани от Росини. Междувременно Росини вече е продал издателските права. Все пак, в края на 1841 година Росини завършва творбата като заменя частите, написани от Тадолини със собствена музика.

„Stabat Mater” в окончателния си вариант е изпълнена за първи път в Париж в Théâtre-Italien’s Salle Ventadour на 7 януари 1842 година. Издателят Ескудие пише: „Името на Росини непрекъснато бе скандирано заедно с аплаузите. Цялата творба изключително много допадна на зрителите, триумфът ѝ беше пълен. Три номера трябваше да бъдат повторени… и публиката напусна театъра развълнувана и изпълнена с възхищение, което скоро превзе цял Париж”.

Италианската премиера на творбата е през март в Болоня, осъществена от Гаетано Доницети. Тя също преминава при много голям успех. Доницети разказва за реакцията на публиката: „Невъзможно е да се опише този ентусиазъм. Дори след последната репетиция, на която участваше самият Росини, по средата на деня той бе съпровождан до дома си от възторжените възгласи на повече от 500 човека. Същото се случи и вечерта, под неговия прозорец, докато той не се появи отново пред тълпата“.