Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преди 160 години

На Великден Васил Левски отрязва дяконските си коси

Споменувай ме в молитвите си, отче, с името йеродякон Игнатий. Моли се, не за мене, а за България", са последните думи на Апостола.

Ръкополагането на В. Левски в йеродяконски сан - стенопис на храма "Св. Богородица" в Карлово. Художник - Дечко Тодоров.

След шест години послушничество при вуйчо си хаджи Василий Васил Иванов Кунчев е постриган и въведен в монашество в сопотския манастир „Свети Спас” на 7/19 декември 1858 г. Той доброволно приема за цял живот трите религиозни обета: за бедност, послушание и целомъдрие. За свой кръстник и духовен наставник избира отец Кирил Рилски. През следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий въвежда йеромонах х. Василий в архимандрит, а монах Игнатий ръкополага в йеродяконски чин.

В първите дни на март 1862 г. той получава благословията на отец Кирил и се отправя към Белград, за да се включи в легията на Раковски. След разтурянето ú се връща в Карлово и продължава службата при вуйчо си. Мисълта за освобождението на Отечеството е погълнала цялото му съзнание, но за да изпълни дълга си към народа - трябва да се откаже от дяконската служба.

През нощта на първо Възкресение 19 април/1 май 1864 г. дякон Игнатий служи в храма „Света Богородица”. Пее по-хубаво от всякога. След служба той и приятелите му Христо Василев Пулев и хаджи Георги поп Христов излизат на запад от Карлово в местността Алтън чаир (Златна ливада). По настояване на дякона х. Георги взел ножица и гребен. Игнатий заявява: „От днес аз преставам да нося тази калугерска шапка. Хаджи, вземи ножиците и отрежи косата ми!”. Георги поп Христов отказва да отреже „украшението на челото и на службата” му. Христо Пулев също решително отказва да изпълни желанието на своя приятел. Тогава той сам взима ножицата и златистият сноп остава в ръката му. Свива спокойно отрязаната коса в кърпа и я прибира в пазвата си – тя е един от символите на обета, който остава свят за него и занапред.

Стъкленицата с кичури от косата на Апостола.

Когато запява на втория ден на Великден, множеството е изумено – дякон Игнатий е в мирски дрехи. Свещеници и карловски първенци са разгневени от деянието му. На епитропите, които искат обяснение, отговаря, че е решил да стане учител. Наместникът на Пловдивския митрополит застава решително на негова страна и не му е наложено наказание – заточение в далечен манастир. Той не скъсва с вярата, а открива своето истинско призвание в живота, без да наруши и дадените обети.

„Мамо, мене ме призовава народният глас да се притека на помощ на поробеното си отечество; затова аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея. Вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе. И кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопян и непогребан". С тези вълнуващи думи дякон Игнатий дава отрязаните си монашески коси на майка си Гина.

Минути преди края на земния си път, при изповедта си пред поп Тодор, той му казва: „Споменувай ме в молитвите си, отче попе, с името йеродякон Игнатий. Моли се, отче, не за мене, а за отечество България”.

Сестрата на Апостола – Яна, предоставя на Министъра на народната просвета ценната реликва с писмо от 20.VІ.1907 г., в което се казва: „Косата, която Ви изпращам, е… запазена от майка ми. След нейната смърт я запазих аз и сега я предлагам Вам, г-не Министре, за да й определите подходящо място. Нека тя спомнюва на младото поколение за онзи герой мъченик, който увисна на бесилката в този същия град, който днес е столица на онази България, за която той даде живота си, без да можа да я види свободна. Нека поколението черпи поука от това и не престава да мисли за поробената още част от българския народ и за запазването на скъпо изкупената свободна и независима България!“

По публикацията работи: Мирослав Василев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Потребителите на ДЦПЛУ "Св. Св. Козма и Дамян" шампиони по тенис

Петима от потребителите на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания "Св. Св. Козма и Дамян" в Стара Загора са шампиони по тенис. Тянка Георгиева и синът й Стоян Георгиев, Мирослав Петров, Николай Пеев и Иван Нанев взеха участие във второто Държавно..

публикувано на 01.10.25 в 14:30

Гайдарска школа в Твърдица пази звука на българската гайда

Един от най-българските инструменти - гайдата обединява в гайдарска школа ученици на различна възраст в Твърдица, Николаево и Нова Загора.  Школата на Стоян Христанов съществува вече седма година.  Най-възрастният й ученик е 60-годишен, по професия той..

публикувано на 01.10.25 в 08:30

Симеон Воев за бунтарския дух и музиката като начин на живот

Симеон Воев е брат на Димитър Воев и двамата свирят заедно в последните месеци на „Нова генерация“, а Мони и до ден днешен изпълнява с любов емблематичните парчета, написани от брат му. Основател, вокалист и басист на групата „Нова генерация“,..

публикувано на 26.09.25 в 14:07

Ловно-рибарско сдружение „Странджа“ – Болярово участва с представител в престижно състезание

Петър Йорданов – член на Ловно-рибарско сдружение „Странджа“ – Болярово, ще представи сдружението в престижното ловно състезание „Свети Хуберт“, което ще се проведе на 28 септември 2025 г. в село Избеглии, община Асеновград.  В надпреварата Петър ще участва..

публикувано на 18.09.25 в 17:17
Деляна Бобева

В Казанлък създават „Чергата НИ“

В Казанлък тъкат рекордно дълга черга, която да обедини хората и да им покаже, че и от парцали може да се създаде красота. Идеята подсказва кметът на Казанлък Галина Стоянова, която вижда арт проект създаден от българката Ивайла Живкова при..

публикувано на 17.09.25 в 13:25

Суингът – страстта към свободата

Суингът е музика, танц, култура, начин на живот. Възниква през 20-те години на миналия век в Харлем – Ню Йорк като уличен танц. Корените му са афроамерикански, но се танцува от всеки, който желае. Суинг буквално означава въртя се, завъртам се, люлея се..

публикувано на 15.09.25 в 13:44
Виктор Желев-Викей

Японската култура на фокус в живота на Виктор Желев

За 36-ти път България е домакин на дните на японската култура. Двадесет и три събития, за три месеца, представят богатството на японската традиция и съвременно изкуство. Те са организирани в седем български града: Варна, Велико Търново, Враца (за първи..

публикувано на 09.09.25 в 12:50

Димитровградското село Крепост организира празник на Крутмача

Първи Кулинарен празник на Крутмача в димитровградското село Крепост ще се проведе на 7 септември 2025г. от 11 часа в двора на ОУ "Хр.Ботев". В кулинарния празник ще бъдат представени стари занаятчийски сирена като крутмач, сирене в стомна, в..

обновено на 07.09.25 в 10:25

Гъмзата и Краси Радков - смели ездачи на 36-ото Биорали в Гурково

Тромпетистът Йордан Йончев – Гъмзата и актьорът Краси Радков превърнаха 36-ото издание на уникалното по рода си Биорали в Гурково в истинско зрелище. Над 6 000 зрители на градския стадион станаха свидетели как двамата слязоха от сцената и се впуснаха..

публикувано на 07.09.25 в 10:14
Георги Василев-организатор на Фестивала на ореха и Мариана Георгиева-кмет на селото

Гнездо под Балкана е казанлъшкото село Голямо Дряново

Казанлъшкото село Голямо Дряново е малко, китно и добре уредено. Жителите го описват с думите "чиста природа и честни хора. Помагаме си. Къщите и колите ни стоят отключени. Живеем, като в старите времена на бабите и дядовците си. Много орехови градини и..

публикувано на 04.09.25 в 20:05