Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преди 160 години

На Великден Васил Левски отрязва дяконските си коси

Споменувай ме в молитвите си, отче, с името йеродякон Игнатий. Моли се, не за мене, а за България", са последните думи на Апостола.

Ръкополагането на В. Левски в йеродяконски сан - стенопис на храма "Св. Богородица" в Карлово. Художник - Дечко Тодоров.

След шест години послушничество при вуйчо си хаджи Василий Васил Иванов Кунчев е постриган и въведен в монашество в сопотския манастир „Свети Спас” на 7/19 декември 1858 г. Той доброволно приема за цял живот трите религиозни обета: за бедност, послушание и целомъдрие. За свой кръстник и духовен наставник избира отец Кирил Рилски. През следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий въвежда йеромонах х. Василий в архимандрит, а монах Игнатий ръкополага в йеродяконски чин.

В първите дни на март 1862 г. той получава благословията на отец Кирил и се отправя към Белград, за да се включи в легията на Раковски. След разтурянето ú се връща в Карлово и продължава службата при вуйчо си. Мисълта за освобождението на Отечеството е погълнала цялото му съзнание, но за да изпълни дълга си към народа - трябва да се откаже от дяконската служба.

През нощта на първо Възкресение 19 април/1 май 1864 г. дякон Игнатий служи в храма „Света Богородица”. Пее по-хубаво от всякога. След служба той и приятелите му Христо Василев Пулев и хаджи Георги поп Христов излизат на запад от Карлово в местността Алтън чаир (Златна ливада). По настояване на дякона х. Георги взел ножица и гребен. Игнатий заявява: „От днес аз преставам да нося тази калугерска шапка. Хаджи, вземи ножиците и отрежи косата ми!”. Георги поп Христов отказва да отреже „украшението на челото и на службата” му. Христо Пулев също решително отказва да изпълни желанието на своя приятел. Тогава той сам взима ножицата и златистият сноп остава в ръката му. Свива спокойно отрязаната коса в кърпа и я прибира в пазвата си – тя е един от символите на обета, който остава свят за него и занапред.

Стъкленицата с кичури от косата на Апостола.

Когато запява на втория ден на Великден, множеството е изумено – дякон Игнатий е в мирски дрехи. Свещеници и карловски първенци са разгневени от деянието му. На епитропите, които искат обяснение, отговаря, че е решил да стане учител. Наместникът на Пловдивския митрополит застава решително на негова страна и не му е наложено наказание – заточение в далечен манастир. Той не скъсва с вярата, а открива своето истинско призвание в живота, без да наруши и дадените обети.

„Мамо, мене ме призовава народният глас да се притека на помощ на поробеното си отечество; затова аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея. Вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе. И кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопян и непогребан". С тези вълнуващи думи дякон Игнатий дава отрязаните си монашески коси на майка си Гина.

Минути преди края на земния си път, при изповедта си пред поп Тодор, той му казва: „Споменувай ме в молитвите си, отче попе, с името йеродякон Игнатий. Моли се, отче, не за мене, а за отечество България”.

Сестрата на Апостола – Яна, предоставя на Министъра на народната просвета ценната реликва с писмо от 20.VІ.1907 г., в което се казва: „Косата, която Ви изпращам, е… запазена от майка ми. След нейната смърт я запазих аз и сега я предлагам Вам, г-не Министре, за да й определите подходящо място. Нека тя спомнюва на младото поколение за онзи герой мъченик, който увисна на бесилката в този същия град, който днес е столица на онази България, за която той даде живота си, без да можа да я види свободна. Нека поколението черпи поука от това и не престава да мисли за поробената още част от българския народ и за запазването на скъпо изкупената свободна и независима България!“

По публикацията работи: Мирослав Василев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Димитровградското село Крепост организира празник на Крутмача

Първи Кулинарен празник на Крутмача в димитровградското село Крепост ще се проведе на 7 септември 2025г. от 11 часа в двора на ОУ "Хр.Ботев". В кулинарния празник ще бъдат представени стари занаятчийски сирена като крутмач, сирене в стомна, в..

публикувано на 05.09.25 в 09:36
Георги Василев-организатор на Фестивала на ореха и Мариана Георгиева-кмет на селото

Гнездо под Балкана е казанлъшкото село Голямо Дряново

Казанлъшкото село Голямо Дряново е малко, китно и добре уредено. Жителите го описват с думите "чиста природа и честни хора. Помагаме си. Къщите и колите ни стоят отключени. Живеем, като в старите времена на бабите и дядовците си. Много орехови градини и..

публикувано на 04.09.25 в 20:05

Медицинска сестра от сливенската болница сбъдна мечтата си да изкачи Елбрус

  Високопланинското изкачване на Елбрус, първенеца на Европа -5642 м. в Кавказ е една сбъдната мечта за 42-годишната  Боряна Инджова от Сливен. Групата, с която изкачва върха се състои от  три жени и петима мъже. Организатори на изкачването са..

публикувано на 28.08.25 в 15:11

Бронзова Гергана ще насочва от табели към "Изворът на Белоногата"

  Скулпторът Тамер Халил от Харманли е автор на новите указателни табели за обекта с национално културно значение "Изворът на Белоногата", които ще указват мястото, възпято от Петко Рачев Славейков за шофьори и  пешеходци. Припомняме, че община..

публикувано на 27.08.25 в 17:43

Фолклорно настроение в Стара Загора

Представителен танцов ансамбъл „Настроение“, гр. Стара Загора с гл. худ. ръководител Красимир Димитров и Фолклорна група при Културно-художествено дружество „Огриджанка“ от Северна Македония, канят жителите и гостите на града да станат част от пъстро..

публикувано на 27.08.25 в 11:55

Александър Симеонов от група „Strykers“ за мъжеството, достойнството и метъл музиката

„Човек от стомана“ е заглавието на новата песен на група „Strykers“. Започнаха и снимките към клипа на песента. „Сюжетът ни пренася във времена на битки, мъжество, достойнство и метъл. Някъде в Средновековието, а защо и не по – далеко…въпрос на..

публикувано на 22.08.25 в 19:40

Музикантът и психолог Станислав Пандин за новата песен „Миг от вечността“

Това е песен, която колкото и пъти да я слушаш, ти се иска отново да я чуеш. Тя е приятна за слушане и запомняща се и като текст и като мелодия. Наименованието, текстът, инструменталното изпълнение, както и клипа са в пълен синхрон и взаимно носят..

публикувано на 21.08.25 в 17:18

И морските фарове празнуват

Днес, 18 август, се отбелязва Международният ден на морските фарове. Инициативата започва в Шотландия , през 1994 година. Въпреки напредъка на навигационните технологии, морските фарове са важен елемент от безопасността на мореплаването и често са обект на..

публикувано на 18.08.25 в 11:20

Момичетата на Стара Загора – искрените отношения

Girls of Stara Zagora / Момичетата на Стара Загора е фейсбук група, която за по-малко от месец събра над 1600 дами от града на липите в място за уют, подкрепа и истинска женска енергия. Идеята е взаимствана от групи, създадени в други градове и..

публикувано на 17.08.25 в 18:52
Десислава Стефанова-създател на Лондонски хор и Швейцарски хор и Маргарита Борисова от Швейцарски хор

Ансамбъл "Лондончанче" носи магията на родния фолклор на Албиона

Детски фолклорен ансамбъл "Лондончане" по подобие на старозагорския "Загорче" е създаден от Десислава Стефанова в столицата на Обединеното кралство. Основателката, ръководител и диригент на Лондонския български хор, а след това и на Швейцарския..

публикувано на 12.08.25 в 10:57