Ямболският драматичен театър „Невена Коканова" е обявен за професионален преди 75 години. От тогава досега театърът няма собствена сграда и се помещава  в читалище „Съгласие". Основен ремонт на сградата не е правен повече от 50 години, а окаяното  състоянието зрителната зала постепенно се превръща в опасно място както за актьори, така и за публика. Още по темата - в репортажа на Даниела Костова.

Драматичният театър в Ямбол, както и другите така наречени провинциални театри има своите проблеми , най - големият проблем на ямболския е, че няма свой дом, казва новоизбраният директор Диана Радева.

Нашият театър заедно с Габровския са единствените театри в страната, които нямат собствени сгради. Това е собственост на читалището

Нещата се объркват още повече, тъй като:

„Тази собственост на читалището не е държавна, нито общинска, нито пък на театъра т.е. тя се явява един вид частна собственост. По линията на това, че е частна, настоятелството на читалището би трябвало да може да намери път към различни структури, различни видове проекти, за да може да осигури пари. Театърът е само една част от емоционалната и смисловата позиция „дайте да дадем“, нищо повече. Нямаме право на никакви капиталови разходи, държавата също не може да помогне по тази линия, държавата не може да финансира частно лице, за да си оправи нещата. С общината също нещата като взаимоотношения и не са изяснени и не са точни в момента, за да може общината да помогне. Т.е., читалището е оставено само да избере в момента как да реши проблема само.“

Няколко дни след като встъпва в длъжност, на Радева се налага да отиде до Регионалната здравна инспекция.

„Бях поканена за разговор в РЗИ, защото хората с право се притесняват, че това място, на което работим е опасно за актьори, за публиката не толкова, но за хората от сцената си става опасно, вали дъжд, падат отломки от тухли, от някакви циментови замазки, и то от две години. Те ми казват: Мислете къде да отидете другаде, аз казвам, че няма къде да отидем.“

Реалното състояние на сградата е:

„В момента покрива е в много плачевно състояние, надолу всичко също- сценично пространство, зрителна зала, да не говорим за външните части, които обслужват административния персонал, коридори и т.н.“

Всеобщото мнение е, че частични ремонти няма да решат проблема, необходим е основен ремонт.

„Тотален основен ремонт на читалището. Нищо по-малко не устройва никого. При някакъв частичен ремонт на сцената нещата не са гарантирани и няма никаква сигурност, че каквото и да направим долу по сцената и в салона, ще бъде гарантирано и обезпечено и раздвижено.“

Изход от ситуацията има и той е в промяна на Закона за читалищата, счита Диана Радева:

„Защото от разговорите, които проведох с когото и да е – и с Министерството на културата, и с  общината, и помежду ни тук, нещата до такава степен са забатачени, че ако не се промени Законът за читалищата, нищо друго не може да се направи. Читалището само не може да си намери пари. Кандидатстването му по проекти също е много трудно, защото е частна формация. Проблемът е много страшен, аз не съм наясно, трябва юрист да се заеме.“

Председателят на съюза на артистите Христо Мутафчиев също е запознат с проблема.

„Аз ще съдействам със сигурност, въпросът е, че ние нямаме право на законодателни инициатива, но пък от друга страна ние контактуваме прекрасно с институциите, които управляват държавата и винаги могат да подпомогнат действия да променят закона. Ще го направя, защото знам каква мъка е това – от една страна за хората, които работят в читалището, от друга страна за театъра, от трета – за зрителите, които не знаят в какво влизат.

Ако има инициатива към мен, аз ще я поема и ще я доведа докрай.“

Междувременно театралните представления продължават като се търсят нови пространства.

„Усвоихме три пространства, които общината любезно ни предостави. На първо място е общината, второто е Младежкия дом, третото място е галерията „Жорж Папазов“, също Историческия музей. Всички са отлично ремонтирани, само читалището не се ремонтира“, казва Диана Радева.

Колкото и да се играят представления на други сцени и да се усвояват пространства, липсата на дом си остава проблем.

"Лошото е, че ние като домакини не можем да посрещаме нашите гости от другите театри. Хората искат адекватно сценично пространство. Свива ни се възможността в голямата зала и да каним, и да играем".