"Всеки трети работодател обмисля да си внесе работна ръка от чужбина заради демографската криза"

Наемането на чужденци от далечни страни като Индия и Непал не се случва лесно и бързо – обикновено се чака около година. Чужденците в едно предприятие могат да бъдат не повече от 35% от наетите, като изключение правят селското стопанство и туризмът, при които няма ограничение припомни Шоселов. Пак според нашето законодателство, работодателят е длъжен да дава същата заплата, каквато плаща на българските си работници, но освен това е длъжен да поеме и всички пътни разноски на работника в двете посоки, както и всички разрешителни, държавни такси, визи и комисионни на посредниците. Да му осигурят и квартира, и евентуално изхранване. Необходимо е и да доказваме пред българските власти, че многократно сме обявявали работните позиции, за които искаме внос на чужденци, и не сме намирали за тях българи, посочи старозагорският бизнесм ен и подчерта, че всичко това увеличава разходите за работник от чужбина с 50% в сравнение с българските работници. Това е нерентабилно, тъй като разходите за бизнеса по тях са големи, а и много често чужденците използват България само за трамплин към Западна Европа. Освен това езиковата бариера остава основен проблем, коментира още Шоселов.

"Имаме нужда в индустрията от кадри, които обучаваме с години. Няма нужда от такива, които работят за по година - две."

Стефан Шоселов допълни, че образоване и приобщаване на ромското население към трудовия пазар като алтернатива на вноса на работници е едно от основните решения за преодоляване на последвалия от демографската криза дефицит на наемна работна ръка.