Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бяла сова носи надеждата на с. Ловец, че ще спаси православната си църква

6
Снимка: Кристина Русева

Село Ловец е на 20 км от общинския център Стара Загора. Съществуват данни, че живот тук е имало от праисторическо време.

  Докато чакам да стане време за срещата ми с кметския наместник  Недялка Янкова на пустия селски площад, вниманието ми привлича красивата и величествена сграда на селската църква, чийто кръст е наклонен, мазилката  и част от корнизите по прозорците и купола са частично увредени, стъклата са замазани… Тази гледка удря право в сърцето!

 Иззад завоя пристига почти спортно облечена жена на велосипед, с която разменихме поздрави за „добро утро!“ и разбрах, че това е г-жа Янкова. Ведрото й излъчване и усмивка бързо скъсяват дистанцията. Оказва се, че с усмивка, разбиране и желание да подкрепи всеки,  общува с жителите на селото.

  При влизането в сградата на кметството, в чийто двор са подредени добре гледани цветя, госпожа Янкова показва паметната плоча в ляво от входа с имената на всички жители на с. Ловец, които са загинали в двете Балкански войни, в Първата и Втората световна войни.

  Започваме разговора с кметския наместник на селото, което по време на османското робство се е казвало Авджи Дуванджии, което означава „ловци-соколи“, защото българите, заселили се около турския чифлик се занимавали с обучението на соколи за лов. След Освобождението селото било преименувано и до  1950 г. се казвало Ловеч, но след това последната буква била поправена и селото става Ловец.

 Връщайки се в спомените си, Недялка Янкова разказва, че живяла до 7 годишна възраст в селото, когато било живо и многолюдно – с над 1 000 жители. Хората работели по полята, в зеленчуковите градини, гледали крави и овце, били задружни и се подкрепяли… После се преместили със семейството й в Стара Загора. Но всяка седмица се прибирали от града. А днес трудно можеш да срещнеш някого на площада. За съжаление някогашното училище с три големи стаи и салон, с камбана, която биели с брат й и  другите деца, докато тичали да се крият в мазето му и да се катерят по покрива или да ритат топката в двора – отдавна не съществува, дори като сграда. Не съществува и здравата му каменна ограда, а църквата „Св. Рождество Богородично“отдавна е затворила врати, с тъжно наклонен кръст…

  „Не ми се иска ,този храм построен с доброволния труд от всяка къща в селото и с дарения, да си отиде с възрастните хора, които останаха малко и заради нашето безразличие…", казва кметицата.

  Писала писма и жалби до всички институции за спасяването на църквата  и вярва, че ще я спасят с общи усилия. "Също като бялата лястовица в Йовковия разказ „По жицата“ , надежда за това ми дава една малка бяла птица! Бялата забулена сова, която създаде свое семейство под купола на Божия храм тази пролет, за мен е знак, че можем да го запазим и да му вдъхнем живот! Защото, какво сме ако нямаме вяра и надежда, ако не вярваме в доброто у човека? Вярвам, че с църквата ще съживим и село Ловец…Трябва да оставим нещо на тези след нас!“,  сподели с оптимизъм и надежда мечтата си Недялка Янкова.

  С тази надежда е направила и красивия детски кът в паркчето до кметството и до обновения пенсионерски клуб...




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Похвалите към децата - полезни или опасни?

Всеки обича да бъде оценен и похвален, но ако възрастните могат да обобщят изводи за поведението на другите към тях през похвалите, то за децата е много трудно да правят подобни анализи. Детският ум възприема похвалите твърде буквално - или положително,..

публикувано на 07.07.24 в 11:50

Модерните аромати за дома - розово масло, лавандула и хвойна

Българските етерични масла и суровини за козметиката получиха висока оценка на WPC 2024 - Световния конгрес и изложение на парфюмерията в Женева, Швейцария. Родните продукти бяха охарактеризирани като „светлина за душата“ и „топла прегръдка“,..

публикувано на 07.07.24 в 10:50

Можем ли в 21 век без смартфон - експериментът на Александър Богдан Томпсън

Александър Богдан Томпсън – сценичен фотограф, работил е и със Старозагорския куклен театър за постановката "Тайната на Ленхен", живял до 90-те години на миналия век в Германия, син на американец и българка, даже старозагорка, родственик на поета Веселин..

публикувано на 07.07.24 в 09:45

Велопътешественикът Пламен Петков с нови предизвикателства

Пламен Петков е велопътешествениk. На 35 години е, а последните му преходи са поредното предизвикателство за проверка на собствената му издръжливост.  Премина за един ден  400 км от София до Бургас на 18 -ти юни и 330 км от София до Русе на 2-ри юли..

обновено на 03.07.24 в 15:17

Група „Атлас“ подготвя нов албум по повод 40 години на сцена

Група „Атлас“ ще зарадва своите фенове с нов албум по повод 40 години на музикалната сцена. Музиката ще носи посланието и магията на 80 – те години, но с ново звучене. „Днес има модерни начини, с които всеки може да стане изпълнител..

публикувано на 03.07.24 в 14:16

Ако човек вижда планината и шевиците, той вижда красотата навсякъде

Диляна Александрова е от Харманли. Тя е една от многото  момичета и млади  жени,облечени в носиите на нашите прабаби отпреди стотина и повече години на Третия национален събор "Ангел войвода" в Араповския манастир край Асеновград. Всяка една от тях..

публикувано на 01.07.24 в 16:36

Пътешествия без план

Маргарита и Цветин Шущаркови са с емейство пътешественици. Винаги са на път, наяве или в мислите си. Цветин, родом от Казанлък, е инженер-икономист по професия, Маргарита е от София. Завършила е зоология в Испания.  Известността си придобиват от..

публикувано на 30.06.24 в 19:19

Къде изчезна детето ми, какъв е този тийнейджър?

Преходната възраст между детството и зрелостта е изключително деликатна, а често определяна и като "трудна".  Децата се борят с непознати емоционални състояния и техните прояви, родителите се опитват да защитят авторитета си пред тях. Неразбирателства,..

публикувано на 30.06.24 в 11:50

„Светът е нашата песен“ обедини музиканти в проект с кауза

„Светът е нашата песен“ е музикален проект с кауза за опазване на околната среда. В него се обединяват музиканти, като група "Strykers“, невероятният глас Гергана Стоянова, позната ни от музикален формат и най – малкият участник, но голям по душа Леон..

публикувано на 28.06.24 в 17:25

Свиленградската професионална гимназия изпраща много успешна учебна година

Професионалната гимназия по селско стопанство и икономика "Христо Ботев" в Свиленград изпраща една изключително успешна учебна година. Десетки са отличията и наградите, спечелени от възпитаниците на гимназията в различни конкурси и състезания...

публикувано на 28.06.24 в 16:05