На 18-ти юли в цялата страна с цветя и венци почитаме рождението на най- величавата и светла личност в нашата история Апостола на свободата. Тази година се навършват 187 години от раждането на Васил Иванов Кунчев, Левски.
"Левски е дошъл да просвети българската нация! Той е завършил своята мисия!", с тези думи започва разговорът ми с художника Александър Алексиев, който издирва и колекционира късчета българска история. Той е на мнение, че рождената година на Левски е 1846 г., а не 1837 г. За доказателство на тезата си, посочва снимката, която притежава от откупения през 1990 г. архив на Георги Странски от неговите наследници. Според моя събеседник двамата мъже на нея са Левски и Странски, които са видимо на една възраст. А Странски е роден през 1847 г. в Калофер. „Другите категорични доказателства са, че сам Апостола казва пред съда в София през януари 1873 г., че е на 26-27 години. На въпросите:“ Как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?“, той отговаря: „– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.“ Както и снимката от османските архиви, предоставена през 2018 г. на българските историци, по която е бил издирван Дякона в цялата империя, на гърба й са описани външния му вид и възрастта, 25-26 г.“, изброява доводите си Александър Алексиев.
Има и още доказателства за това, че Васил Левски е роден през 1846 г., продължава моят събеседник. „Посоченият 25-26 годишен момък от Панайот Хитов, когато споменава за заседанието на БРЦК в Букурещ през 1872 г., чието описание съвпада с това на Дякона. От съображения за сигурност не е посочил името му… Възрастта му се потвърждава и от писанията на Димитър Страшимиров и от неговия братовчед Васил Караиванов, който казва, че двамата с Левски са съврастници.
Според художника, 1837 г. е наложена като рождена година на Левски от Захари Стоянов и Иван Вазов, които обърнали годината за по-драматично. И пояснява, че е стигнал до тези изводи от книги от 80-те и 90-те години на 19 в., които притежава, за всяко свое твърдение посочва първоизточници и източници на информация, държи всичко да е „черно на бяло“.
Както за притежаваните от него два документа с два печата на БРЦК, ползвани от Левски за тайната поща, на които лъвът се различава по короната на главата си. Тези ценни документи били откупени от покойния вече емигрант Петър Аладжов от наследниците на политика Васил Радославов. / два пъти министър-председател на България - през 1886 г., и от 1913 до 1918 г./ Днес се намират в Музея на Възраждането във Велико Търново. „Левски е приемал лъва с корона не като символ на монархия, а на суверинитет и независимост, защото лъвът е най-царственото и силно животно в природата.“, разсъждава като художник Алексиев.
Стане ли дума за Апостола и отношението му към откритите за него исторически свидетелства, Александър Алексиев задава с недоумение въпроса: „Защо и историците, и политиците, и всички българи, когато цитираме един от заветите на Васил Левски не довършваме докрай един от тях :“ Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, и за българинаи за турчинът, и за евреинът и пр.,“.
А заветът на Левски в цялост е: Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
И завършва разговора ни с мисълта си „Минало и бъдеще, чрез нас, сега, чрез мига! В този миг!"
Днес православната църква почита паметта на братята лечители Свети безсребърници Козма и Дамян. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Малко хора знаят за Иван Раев – билкарят,..
В последните дни на юни, 27, 28 и 29, Стара Загора се превърна в сцена на образователна трансформация. С идеи свързващи , традицията с бъдещето и знанието с въображението. В рамките на проект „Digital technologies and artificial intelligence..
Денят на българския фолклор отбелязваме на 22 юни. Това е и повод да отидем на гости в ателието на старозагорката Ваня Борисова, която от години изработва български народни носии. В ателието и звучи българска народна музика, а някъде на стената са..
56-годишна цигулка, майсторена от един от легендарните лютиери Нено Шивачев от Казанлък засвири за първи път преди броени дни. Инструментът бе просвирен от друга легенда - световноизвестният български цигулар Светлин Русев. По думите му..
На 21 юни отбелязваме ден на скейтбординга. Това не е просто някакъв ден от календара – това е денят, в който всички скейтъри по света излизат и карат. Крис Драгошинов е един от най-добрите персонални треньори по сноуборд и скейтборд. Наричат го..
Димитър Маринов е български актьор, играл в Холивуд. През 2019 г. става първият български актьор, качил се на сцената на Оскарите по време на 91-вата церемония след като филмът „Зелената книга“, в който участва във второстепенна роля, печели наградата..
Дълъг списък от весели, интригуващи и образователни занимания са включили в своята лятна програма и през тази година специалистите от Превантивно-информационния център по зависимости в Стара Загора. Заниманията са безплатни и се провеждат в офиса на ПИЦ..
Ако попаднете в Старозагорското село Памукчии, в центъра му ще срещнете погледа на поета –революционер Христо Ботев, който ви гледа от фасадата на едноименното читалище. А ако влезете по работа в кметството, на входа ще ви посрещне изпитателния син..
Юбилейното десето издание на Beerфестът ще се проведе от 3 до 7 септември на поляната в парк „Загорка“. Гостите на фестивала ще могат да се насладят на петдневна разнообразна музикална програма. Фестивалът ще бъде открит с изпълненията на Tino, последван..
Петър Благоев е едва на 16 години, но вече уверено прави първи крачки в света на литературата с дебютната си книга „Приказки от дерето“. Със свеж стил и нестандартен поглед, той създава причудливи приказни истории, които говорят еднакво силно както на..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net