Днешният 25 октомври е ден на Европейското право, Международен ден на творците и Световен ден на хората с нисък ръст. 

У нас като че ли за малките хора се говори един ден от годината. Но само в това отношение ли сме техни длъжници? Замисляли ли сме се лесно ли им е да се придвижват по улиците или пък да се качат на градския транспорт? Знаем ли имат ли достъп до медицинска грижа, кой шие дрехите им или пък как си намират обувки? И колко са всъщност, хората с нисък ръст в България? 

"Официална статистика за броя им няма", казва председателят на Националната организация малки български хора Светослав Чернев. По данни на организацията в България живеят около 450 души с нисък ръст, възрастни и деца. 

"В живота на хората с нисък ръст  има повече предизвикателства - като започнем от дрехи и обувки - особено при обувките е трудно, защото в става въпрос за малък номер, но примерно, широк крак. При дрехите е подобна ситуацията - по-широко, по изградено тяло, а по-къси размери. Ние специално при дрехите се опитваме тези наши членове, които нямат възможност в Центъра по въпросите на малките хора да правим ремонти и да прекрояваме дрехи. Ако пък попаднем на детска номерация, това също не е вариант - защото има щампи с анимация и дрехите не са подходящи", разказва Чернев. 

По отношение на достъп до лекарска грижа хората с нисък ръст в България са благодарни - безценна медицинска помощ им оказват екипите от Военно -медицинската академия в София. Но ако става въпрос за по-специфични прегледи или пък за консумативи, нещата са трудни - често се получават откази от Здравната каса и тогава се търсят други варианти. 

Достъпна ли е градската среда и обществения транспорт за хората с нисък ръст - по случай Световния им ден, те са написали поредна декларация. Пресметнали са, че 25 октомври в България се отбелязва като техен ден от 12 години. И от 12 години темите, които поставят, са едни и същи - а достъпът до градската среда и до обществения транспорт неизменно присъстват сред проблемите. 

От тази година към  нещата, за които хората с нисък ръст искат да заострят общественото внимание, се прибавя и моралната достъпност - когато видим човек, който се движи трудно и пресича улицата, да спрем, да му помогнем или поне да го изчакаме спокойно да премине. Защото, според хората с нисък ръст, в днешните забързани времена няма време за толерантност. "А това не е добре за никого в обществото ни", казва Светослав Чернев.

Кой от градовете в България е най-толерантен - "ако става въпрос за достъпност до градската среда това е Бургас. Ако говорим общо - въпросът е интересен, нямаме подобно проучване, но си струва да помислим", казва Светослав Чернев. 

В Световния ден на хората с нисък ръст председателят на НО "Малки български хора" пожелава на всички да бъдем малко повече хора. А на тези от нас, които са с нисък ръст напомня да не се отказват и да продължат да се борят.  

Интервюто със Светослав Чернев можете да чуете в прикачения звуков файл: