Според него причините са две – ниската избирателна активност, което прави ниска цената за влизане на пария в парламента – не повече от 100 000 гласа. И другата е променящата се структура на политическото общество – голяма група от българските граждани не разпознават в нито една политическа формация своето представителство. Част от тях са склонни на експерименти по някакви причини, а друга част са убедени, че новите формации, които правят радикални заявки, биха могли да ги осъществят.

„Изненадата за мен е че партиите все пак успяват да качат резултатите си от предните избори, въпреки липсата на политическа кампания и откровено безумните послания.

Много фактори помогнаха за това: Първо вече не е лято и избирателите са в работен режим. Второ, всяка политическа партия успя да построи агитацията си на базата че той е най-малкото зло.

Най-впечатляващо е покачването на гласовете за съвкупното ДПС, разделено в момента на две части. Не мисля че някой очакваше толкова сериозен резултат нито за една от двете части – съвместно те спечечелиха над 450 000 гласа – нещо, което най-модерната история на България не познава за тази партия.

Битката за ДПС обаче не е спечелена все още. Очевидно има логика към деленето на електората на партията, която предстои да научим“, коментира още Христо Панчугов.

Според него шансовете за съставяне на правителство и сега минава през въпроса възможно ли е около ясно изграден план за действие да се състави устойчиво парламентарно мнозинство.

„Очевидно е, че отново шансовете за успех минават през разбирателството между ГЕРБ СДС и ППДБ. Очевидно е, че то е недостатъчно, става въпрос за постоянни преговори с другите формации, а също и за негласна подкрепа от партиите, които не са приемливи за истински партньор.

Самото ядро обаче трябва да има ясен план за действие и за това как да не стане обект на шантаж от идващата отстрани подкрепа.

Очевидно ходенето на избори не генерира повече подкрепа, която да промени радикално ситуацията. Н фона на това интересът на политическите участници да сформират правителство би трябвало да доминира. Но, както знаем, българската политика  рядко се води от политическата логика, а по-скоро от някакви временни интереси“, каза още Христо Панчугов.

Той изрази мнението, че идеята за фигурата на премиер, равноотдалечен от всички политически сили е странна и обречена на неуспех. Ако такава фигура е имало, тя е щяла да се появи досега.

„Разговорът, за съжаление в момента не е за хората и за лидерството, въпреки че това е важният разговор. Той е между политическите лидери за основата на управление и тогава идва разговорът за това кой ще осъществи това управление“, каза за Радио Стара Загора политологът Христо Панчугов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.