Знаете ли кой е най-старият дърворезбар в България? Той е  на 91 години. Живее в Павел баня, в къща, строена през  през 1912 година. 

Името му е Иван Бубев. Той е Майстор. Може да "извади" от камъка птица, овен, грозде, да превърне желязото в свещник, в причудлива фигура, да "омагьоса" дървото на слънце, на чудно цвете, а може да сътвори от него дивна резба, за радост на окото и на душата. 

В дома на най-стария дърворезбар в България в Павел баня  се влиза с поклон -не само защото сводът над портата е нисък, но и защото къщата е на повече от 100 години.

" Баща ми ми е разказвал, че като почнали  майсторите да слагат дограмата, било по обед. И камбаната - бие ли бие. "Какво стана, какво стана?" - почнали да се питат съседите. А то - война, Балканската война",  разказва майсторът

Заедно с него пристъпваме навътре. "Това тука едно време беше мястото, където държахме овцете и кравите, днес ми е работилницата, показва ни Иван Бубев. 

Пълно е с инструменти - "моите са 130", казва майсторът.  Че още от малък е бил сръчен с ръцете свидетелства черно-бяла снимка на стената на работилницата му. 

"Бях 7-годишен и виждате тука - държа инструмент - бичкия му викахме, татко ми я направи, държа и ножче. Пръстът ми на едната ръка е бинтован, значи съм се порязал. Все гледах да дялкам нещо, в училище имахме и такъв предмет - "ръчна работа" му казвахме и аз помня, че съм правил там вретена, налъми, такава работи....", разказва майсторът.

Дарбата той наследява от баща си - Лалю, овчар, но и самоук резбар. 

А младежките години на бъдещия майстор никак не били леки - имало война, трудно се намирала работа. По пътя на майсторството и на резбарството го изпратила една овчарска гега. 

"Извикаха баща ми в общината, в Павел баня и казали - обадиха се от Казанлък, ще има за първи път изложба на самодейното изкуство. И по сценарий трябва да се направи една овчарска гега". И татко, сигурно защото му било неудобно, се съгласил. Прибира се вкъщи, но не започва да я работи - питам го - "хайде, кога, обещал си", а той - " ще я направиш ти". И си казах - ами защо да не я направя?". 

Избрал парче червена върба Иван Бубев - дървото било меко и еластично, позволявало да се правят хубави детайли. 

"Учудих и мене си, и татко - като видя гегата толкова се вдъхнови, че рече " ще направя една крава"", с усмивка се връща към онова време Иван Бубев. 

С изработените предмети Иван отишъл в Казанлък, в читалище "Искра". "Тогава за първи път видях Чудомир, слезе по една вита стълба. Казах му - аз съм от Павел баня - нося това и това - а той погледна гегата, въртя я насам натам, гледа я, остави я настрани, нищо не каза, нито хубаво нито лошо, после погледна и кравата и нея остави". След седмица излезе статия във вестника за изложбта и снимка на гегата и на кравата  “баща и син от Павел баня така и така направиха””, разказва Иван Бубев. 

Малко след изложбата в Казанлък, Иван Бубев започнал работа в "Напоителни системи" в Стара Загора. И на връщане от командировка случайно видял и кравата, и гегата, които били част от самодейна изложба, но вече в Стара Загора. Не след дълго шефът му го повикал и му съобщил: “ дошло е писмо, да отидете с баща си в София за участие в изложба на приложните занаяти”. “Този  път не се изненадах”, спомня си Бубев. 

"Изложбата беше в сградата на Софийския университет. И там седеше журито. Видях един висок човек с дълга бяла брада. Аз като малък, така си представях Господ. А се оказа, че това е Владимир Димитров - Майстора" , разказва най-старият дърворезбар в България

Иван Бубев завършва Художествената академия в столицата. Учи при проф. Асен Василев. .

Днес златните ръце на майстора творят вълшебства от камък камък, желязо дърво. С кое е най-добър – "слушат ме всички материали", усмихва се Иван Бубев.

Той  не продава своите творби. В Павел баня е известен като твореца, който дарява. Негово дело е иконостасът  на новоосветената черква в близкото село Виден,  декоративната решетка в училището в Павел баня,  паното, посветено на Чудомир и брат му Георги в библиотеката на читалището и още, и още. 

Една от най-колоритните творби на Иван Бубев са паната по снагите на два изсъхнали бряста.  Композицията била на открито, едното от дърветата прогнило и започнало да пада. Местен бизнесмен насмалко да го подари за къщата на негов подчинен. Надигнали се павелбанчани,  намесил се и кметът. И паната се върнали на местата си. Укрепени.

За най-стария дърворезбар в България всеки  ден в работилницата означава, че е жив. Има и болка, която му тежи – че едва ли някой след него ще ползва инструментите му.  Майсторът още не е сбъднал една отколешна мечта  - да могат и следващите поколения да видят сътвореното от баща му Лалю. Който оставил след себе си  чудни птици, животни, кукери, гайдари, от дърво и метал.  А синът му Иван Бубев е замислил към сбирката с работите на своя баща да добави и направеното от него самия.  Да подреди и събираните с години предмети от живота на старата България. На едно място за спомняне, за следващите поколения. И това място да е в над  112 годишната къща на майстора.