Младият учител по български език Кирил Димов от Симеоновград издаде първата си книга с разкази „По селските друми“. Завършил е и политология, в момента  работи като педагогически съветник в ОУ „Иван Вазов“ в родния си град.  Затова тематиката и заглавието на първата му книга будят интерес у читателите, които се интересуват от  съвременните  млади български  автори. 

  Само два от разказите имат нещо общо с преживяното, като спомени от детството на младия човек в с. Медникарово и с. Преславен и с историческа личност, за която е слушал разкази в детството си – болярката Божана, заселила се в днешното село Боженци след османското нашествие по нашите земи…

   В първия разказ „Цветя“ случката е истинска, а прототипът на главния герой е неговият дядо…Тези два разказа разпалват въображението на младия писател и той създава интересни образи и случки, развиващи се в българското село, по селските друми.

  Кирил Димов е заложил на вярата и надеждата, на добротата...Това да правиш добро, без да очакваш нищо в замяна,  е онзи белег, че можеш да видиш, да усетиш човека до себе си, който се нуждае от помощ. За него селото е онова място, което дори да не го виждаш, да не чуваш за него, вътре в себе си усещаш природата му и безгрижието на детството… „ Независимо къде живеем, не бива да забравяме корените си и да поливаме семенцето на доброто в нас, за да сме истински хора…казва той и признава, че затова е озаглавил и сборника с разкази „По селските друми“.  

  Признава, че вижда себе си на този етап точно в родния си Симеоновград и точно в ОУ "Иван Вазов". Вижда мястото си точно в образованието, защото иска да научи децата да бъдат можещи и мислещи млади хора.