На Софийската опера и балет се пада честта да спусне завесата на 54-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора на 4 декември 2024, с постановката на акад. Пламен Карталов "Рейнско злато". 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• С акад. Пламен Карталов разговаря Мила Маринова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Вагнер е само за избрани. Не всеки може да слуша Вагнер”. Такива думи все още се чуват в България, въпреки традициите, които тази музика има у нас. През 2010 година, с премиерата на "Рейнско злато", се поставя начало на тетралогията "Пръстенът на нибелунга", която завършва през 2013 г. Същата година се отбелязват и 200 години от рождението на Рихард Вагнер. Останалите три заглавия от цикъла „Пръстенът на нибелунга“ са „Валкюра“ /гостува с голям успех миналата година на Фестивала за оперно и балетно изкуство/, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“), последвани от „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“. Тези новаторски постановки на акад. Пламен Карталов придадоха нов блясък на София на световната оперна карта, привлякоха стотици вагнерианци отблизо и далеч, дадоха поле за задълбочен анализ и високи оценки на критици и специалисти.

„Рейнско злато“ /“Das Rheingold“/ създава фона на събитията, които движат основните драми в цялата творба. „Рейнско злато“ разказва за кражбата на рейнското злато от Алберих, след като се отказва от любовта; изработването на всемогъщия пръстен от злато и поробването нибелунгите; конфискуването на златото и пръстена от Вотан, за да плати дълга си към великаните, които са построили неговата крепост Валхала; проклятието на Алберих върху пръстена и неговите притежатели; предупреждението на Ерда към Вотан да изостави пръстена; ранното проявление на силата на проклятието, след като Вотан предава пръстена на великаните; и неспокойното влизане на боговете във Валхала, под сянката на предстоящата гибел.

Вагнер разработва схемата на „Пръстенът“ в обратен хронологичен ред, либретото на „Рейнско злато“ е последното от четирите написани. Композиторът завършва своя план за творбата през март 1852 г. и на 15 септември започва да пише пълното либрето, което е готово на 3 ноември. През февруари 1853 г. в хотел „Baur au Lac“ в Цюрих Вагнер прочита целия текст на „Пръстена на нибелунга“ пред специално поканена публика, след което всичките четири части са публикувани в частно издание, ограничено до 50 копия. Текстът не е публикуван в търговската мрежа до 1863 г.

„Рейнско злато“ е своеобразно въведение към историята на злокобния пръстен, роден от отричането на любовта. Както е известно, Вагнер създава този монументален опус, с цел той да бъде показван в рамките на няколкодневен фестивал и дори постига своята мечта - специално построен театър в Байройт, позволяващ пълно потапяне на публиката в магията на действието.

Но и сама по себе си, операта „Рейнско злато“ е уникален синтез на музикалните търсения и тематични доминанти на зрялото творчество на Вагнер. Тук се преплитат с особена емоционалност и фантазия философия и митология, жажда за власт и порив за свобода, тържество и падение.

Онова, което обединява участниците в тази драматична сага - рейнските дъщери и нибелунгите, боговете и великаните - е ЗЛАТОТО. Веднъж похитено, то започва да играе съдбовна роля в живота на всеки от героите – своеобразна карма, която всеки предизвиква и посреща по своему.

Една вихрено и искрящо зрелище, на което публиката е поканена да се наслади и което остава и днес все така неизчерпаемо, омайващо и предизвикателно със своите дълбочини, изкушения и подмоли.

В спектакъла на 4 декември 2024 г. на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще участват и ученици от НУМСИ”Христина Морфова”