Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си.

В Хомс той израства сред бомбардировки и страх.

„Докато учех за матурите, куршуми пробиха стената над главата ми,“ спомня си той. Въпреки всичко успява да завърши училище, дори под заплахи от войници.

В България адаптацията е трудна, но с усилия Ахмед овладява езика и се интегрира. Загубата на близки и приятели по време на войната оставя трайни следи, но той намира сила да продължи.

В края на 2024г. Ахмед се завръща в Хомс, за да види баба си.

„Емоцията беше брутална, след толкова години това ми се струваше като сън. Разрушенията са навсякъде, но хората се опитват да възстановят живота си.“

Но завръщането разкрива и тъмната страна.

„Разрушени сгради, отломки, спомени от бомбардировките – всичко това напомня за ужаса на войната. Но хората започват малко по малко да възстановяват града,“ разказва Ахмед

Днес той гледа към бъдещето с надежда.

„Животът е кратък, трябва да се обичаме и подкрепяме, въпреки различията си“

Историята на Ахмед е разказ за вярата, че дори след най-тъмните времена светлината може да се върне.