Днес се навършват 147 години от рождението на поета революционер Пейо Крачолов Яворов.

За бурния му, неспокоен, пълен с революционни страсти и разтърсващи любови към Мина и  Лора живот,  са изписани стотици страници в българската литература. Цялото му съществуване и творчество могат да бъдат подчинени на мъката и стремежа да помогне за освобождението на Македония, и присъединяването й към майка България, и на страстната, изпепеляваща любов към жената – блян на неговата душа.

  Златина Колева, уредничка в къща-музей „Яворов“ в родния му Чирпан припомня, че първото му влизане в Македония е през 1902 г., когато въпреки опита на воеводата  Михаил Чаков да го запази за българската литература, младият Пейо се включва в четата му. Напуска работа. Под претекст,че отива на конкурс за стипендианти по драматическо изкуство на министерството на Просвещението, заминава от София за Кюстендил с файтон.

  Участник е в четата на Гоце Делчев и по негово настояване издава в-к „Свобода или смърт“, за да подготви българите в Македония за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание. След смъртта му се присъединява към четата на Яне Сандански. Включва се и в Балканската война, като воевода на чета в неврокопско и разложко. До последния си ден Яворов живее с мисълта за Македония...

 „Псевдонимът "Яворов"  му е даден от  Пенчо Славейков, когато неизвестният още поет публикува в кн. I на списание „Мисъл“ от 1899 г. стихотворението си „Свърнах стадо, пиле Радо“, което по-късно преименува на „Овчарска песен“. А първата му стихосбирка с прозаичното заглавие „Стихотворения“, е издадена две години по-късно от варненския книжар Стефан Георгиев.“, разказва Златина Колева.

  На голямата си пламенна любов към Мина, Яворов посвещава едни от най-нежните и лирични стихотворения в нашата поезия – „Вълшебница“,  „Пръстен с опал“, „Благовещение“, „Не бой се и ела“,  „Обичам те“. А единственото стихотворение на другата - разтърсващата  любов към Лора, е  „Стон“, което преди смъртта си преименува „На Лора“, с уточнението под него: „Драгалевски манастир, август 1906 г“, завърши Златина Колева.