В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка историческа ценност с поемата и лика на воеводата Хаджи Димитър попада неочаквано в Георги Радулов. Досега бяха известни само два екземпляра от календара. Това е изключително събитие, защото от любов към България и желание да даде съдържание на интереса си към българската история, Георги Радулов се връща след години работа в чужбина у нас, включва се в дейността на Сдружение „Хайдути“ и участва в подготовката на съборите „Ангел Войвода“ край Араповсккия манастир до Асеновград. От тази година е студент по история в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Човек, който знае за изключителния интерес на младия мъж към българската история и велики личности от хайдутството, Възраждането и националноосвободителното ни движение, му предложил календара, който открил в стар архив.
На календара, издателят Христо Ботев е отбелязал всички дни за 1875 г., имената на християнски светци и на борци, дали живота си за освобождението на българския народ. Паисий Хилендарски е споменал 24-ма български светци, а Ботев – 62-ма. Сред тях са имената на Васил Левски, отбелязан като великомъченик, братя Миладинови, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, 40-те диарбекирски заточеници, Никола Войводов и Цвятко Павлович, които преди Ботев правят опит да отвлекат немски параход за да вдигнат на въстание българския народ и др. „На 30 юли е отбелязано „Великомъч.Стефан Караджа“, а на 5 август: „Великомъч. Хаджи Димитарь Асенйовь“, пред които видния калоферец се прекланя. В средата на листа поетът е поставил литография на Хаджи Димитър и е публикувал едноименната си балада. Това е ключ към последните дни на воеводата. Хаджи Димитър е умрял на 5-ти август, а не на 18-ти юли, както учим и до днес по история“, каза за Радио Стара Загора Георги Радулов. Още тогава българите, които се вълнували от всички въпроси, свързани с нашата духовна и политическа независимост, са се вълнували от събитията през 1868 г., когато четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа минава в българско и съдбата й. „Действията й са не само принос в националноосвободителната борба, но дават тласък и на борбата за църковна независимост. След разгрома й, се появяват над 1 100 статии за българите в европейската преса“, разкрива бъдещият историк.
Още тогава жителите около с. Аджар, дн. Свежен са търсили повече информация и са разказвали по между си за оцелели четници, които се грижили 3 седмици за ранения си воевода. На вр. Къдрафил двамата се спасили, а третият издъхнал. „За тези събития е писал и Никола Начов в малка книжка от 1932 г., в която описва спомените на Еньо Кърпачов от Калофер, който работил в Цариград и имал достъп до османските архиви. Калоферецът разполагал с данни, че през 1520 г. Султан Селим I освободил от данъци българите край местността Караджадаг в Средна Сърнена гора, близо до с. Свежен. Разрешил им да носят оръжие и сами да се разпореждат в селището си. Еньо Кърпачов също разказвал в спомените си историята за трима четници от хаджидимитровата чета, които се укривали на вр. Къдрафил. Единият загинал, а другите двама се спасили. Той не споменава името на воеводата, но за всички е ясно, че това е точно х. Димитър“, разказва Георги Радулов.
За бъдещия историк, който от дълго време изследва живота и делото на Ангел воевода, още един факт е много интересен – на датата 30-ти ноември, Ботев наред с Андрей Апостол Първозвани, е отбелязал и св. Ангел Воевода, за когото многократно е писал преди това.
„Всички дати и години на включените светци и българи в календара са верни. Ботев е обърнал сериозно внимание на всички, които са се борили за свободата ни и са платили с най-ценното – живота си. Той е знаел, че Стефан Караджа умира на 30-ти юли, а хаджи Димитър на 5-ти август, а не както е прието досега – на 18-ти юли. Така, че е време да се преразгледа този факт, както и лобното място на воеводата“, смята Георги Радулов.
Денят 10-ти март се отбелязва в България като „Ден на спасяването на българските евреи и жертвите на Холокоста". Поводът са събитията от месец март, 1943 г., когато български народни представители, начело с подпреседателя на XXV-то Народното събрание..
След ден е 8-ми март – празникът, свързван с жените и техния принос към обществото, както и с изразяване на уважение и обич към тях. За предаването "60 минути повече Lifestyle“ направихме анкета: "С какво искате да ви изнедат за 8-ми март и..
Той е Атанас Атанасов – 18-кратен победител в популярния телевизионен формат „Последният печели“ на БНТ. Вече е и сценарист на предаването. Роден е в Димитровград, живее в Пловдив и с куизни игри се занимава от 2011г. – един от първите авантюристи..
Мнозина от нас са чували историята, че българският химн „Мила Родино“ е написан като текст от Цветан Радославов при неповторимата гледка, открила се от Дунав към Стара планина при „опашката на лъва“ над Видин… Щом корабът, с който се връщат..
В навечерието на два важни празника – Баба Марта и 3 март, социалните работници от Защитено жилище за лица с физически увреждания и център социална рехабилитация –Болярово обединиха усилията си, за да създадат уникално тематично място за снимки. Идеята беше..
Въпреки климатичнити особености на региона, градът ни има потенциал за изграждане на открита ледена пързалка, която да функционира през зимата, но и на целогодишна закрита, според думите на хокеистите ветерани от Стара Загора. В студиото на Радио Стара..
За втора поредна година възпитаниците на Профилираната природо-математическата гимназия „Гео Милев“ в Стара Загора организират по повод 152-рата годишнина от обесването на Апостола на свободата, конкурс за художествено интерпретиране на тема „Васил..
Преди 130 години един отдаден на любовта си къб Бгоа и хората на Стара Загора свещенослужител - митрополит Методий Кусев се захваща с делото на живота си - да облагороди и залеси гол и безводен хълм край града, родил се от пепелищата, за да го превърне в..
Работилничка за мартеници създадоха в Болярово ученици , родители и учители. Децата показаха завидни умения при работа с бели и червени вълнени конци, за да създадат най-българския символ вещаещ идващата пролет –мартеницата, съобщиха от пресцентъра на..
Новата снежна покривка от последните дни дава възможност още малко да се порадваме на зимните спортове и игрите със снега. За старозагорци най-близкото място, където могат да покарат ски или шейни, е пистата на Бузлуджа. На час и половина път от..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net