Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Намерен е трети екземпляр на календара на Христо Ботев с лика и баладата за Хаджи Димитър

Снимка: интернет

 

  В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка историческа ценност  с поемата и лика на воеводата Хаджи Димитър попада неочаквано в Георги Радулов. Досега бяха известни само два екземпляра от календара.  Това е изключително събитие, защото от любов към България и желание да даде съдържание на интереса си към българската история,  Георги Радулов  се връща след години работа в чужбина у нас, включва се в дейността на Сдружение „Хайдути“ и участва в подготовката на съборите „Ангел Войвода“ край Араповсккия манастир  до Асеновград. От тази година е студент по история в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Човек, който знае за изключителния интерес на младия мъж към българската история и велики личности от хайдутството,  Възраждането и националноосвободителното ни движение, му предложил календара, който открил в стар архив.

 На календара, издателят Христо Ботев е отбелязал всички дни за 1875 г., имената на християнски светци и на борци, дали живота си за освобождението на българския народ.  Паисий Хилендарски е споменал 24-ма български светци, а  Ботев – 62-ма. Сред тях са имената на Васил Левски, отбелязан като великомъченик, братя Миладинови, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, 40-те диарбекирски заточеници, Никола Войводов и Цвятко Павлович, които преди Ботев правят опит да отвлекат немски параход за да вдигнат на въстание българския народ и др. „На 30 юли  е отбелязано  „Великомъч.Стефан Караджа“, а на 5 август: „Великомъч. Хаджи Димитарь Асенйовь“, пред които видния калоферец се прекланя. В средата на листа поетът е поставил литография на Хаджи Димитър и е публикувал едноименната си балада. Това е ключ към последните дни на воеводата. Хаджи Димитър е умрял на 5-ти август, а не на 18-ти юли, както учим и до днес по история“, каза за Радио Стара Загора Георги Радулов.  Още тогава българите, които се вълнували от всички въпроси, свързани с нашата духовна и политическа независимост, са се вълнували от събитията през 1868 г., когато четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа минава в българско и съдбата й. „Действията й  са не само принос в националноосвободителната борба, но дават тласък и на борбата за църковна независимост. След разгрома й, се появяват над 1 100 статии за българите в европейската преса“, разкрива бъдещият историк.

  Още тогава жителите около с. Аджар, дн. Свежен са търсили повече информация и са разказвали по между си за оцелели четници, които се грижили 3 седмици за ранения си воевода. На вр. Къдрафил двамата се спасили, а третият издъхнал. „За тези събития е писал и Никола Начов в малка книжка от 1932 г., в която описва спомените на Еньо Кърпачов от Калофер, който работил в Цариград и имал достъп до османските архиви. Калоферецът разполагал с данни, че през 1520 г. Султан Селим I освободил от данъци българите край местността Караджадаг в Средна Сърнена гора, близо до с. Свежен. Разрешил им да носят оръжие и сами да се разпореждат в селището си. Еньо Кърпачов  също разказвал в спомените си историята за трима четници от хаджидимитровата чета, които се укривали на вр. Къдрафил. Единият загинал, а другите двама се  спасили. Той не споменава името на воеводата, но за всички е ясно, че това е точно х. Димитър“, разказва Георги Радулов.  

  За бъдещия историк, който от дълго време изследва живота и делото на Ангел воевода, още един факт е много  интересен – на датата 30-ти ноември, Ботев наред с Андрей Апостол  Първозвани, е отбелязал и св. Ангел Воевода, за когото многократно е писал преди това.

 „Всички дати и години на включените светци и българи в календара са верни. Ботев е обърнал сериозно внимание на всички, които са се борили за свободата ни и са платили с най-ценното – живота си. Той е знаел, че Стефан Караджа умира на 30-ти юли, а хаджи Димитър на 5-ти август, а не както е прието досега – на 18-ти юли. Така, че е време да се преразгледа този факт, както и лобното място на воеводата“, смята Георги Радулов.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Десислава Стефанова-създател на Лондонски хор и Швейцарски хор и Маргарита Борисова от Швейцарски хор

Ансамбъл "Лондончанче" носи магията на родния фолклор на Албиона

Детски фолклорен ансамбъл "Лондончане" по подобие на старозагорския "Загорче" е създаден от Десислава Стефанова в столицата на Обединеното кралство. Основателката, ръководител и диригент на Лондонския български хор, а след това и на Швейцарския..

публикувано на 12.08.25 в 10:57

Да видиш живота в три Българии - историята на 100-годишната баба Донка от сливенското село Младово

В сливенското село Младово живее една от малкото останали столетници в областта – Донка Матинова.   Баба Донка навърши 1 00 години навръх Преображение Господне , а празникът и събра роднини, близки и познати от селото.    Гост на юбилея бе и..

публикувано на 11.08.25 в 07:45

Младите оркестранти в обектива на Александър Иванов

На 11 август, от 18.00 часа, в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък е откриването на изложбата „Урокът“. В нея фотограф-художникът Александър Иванов представя 45 черно-бели творби от работния процес на младите..

публикувано на 10.08.25 в 14:43

"Закриляйте природата" призовават българските ловци

6 август е празничен за Съюза на ловците и риболовците в България . Датата е определена на общото събрание на съюза, през 2006 година.  Организираното ловно движение в страната ни се заражда сред Освобождението. Първите стъпки са направени във Велико..

публикувано на 06.08.25 в 12:04

Какво още не знаем за този фантастичен летен плод?

"Отвън зелено, отвътре червено, що е то?" Динята е най-разпознаваемия летен плод. И най-вкусният, според мнозина. Сочна, полезна и винаги предпочитан десерт, тя води своето начало от древността. Спорен е въпросът коя е родината на динята, но дали е..

публикувано на 03.08.25 в 11:33

Сватбените байраци - мода или завръщане към традицията?

През последните години се наблюдава тенденция за завръщане на интереса към българските традиции и обредни символи. Шевиците и автентичните ритуали добиват все по-голяма популярност и се превръщат в желано присъствие по лични празници и сватбени..

публикувано на 03.08.25 в 10:00

Празник на домата ще се проведе в старозагорското село Горно Ботево

Традиционният празник „Дон Домат – плодът-зеленчук“ ще забавлява за осма поредна година жителите и гостите на Старозагорското село Горно Ботево. Вкусното събитие е с начало в събота от 10.30 ч., в парка на селото. Организатори на честването на вкусния..

публикувано на 01.08.25 в 13:01

"Тайна градина" в село Тъжа приютява детски палатков лагер без телефони

Трето лято " Тайната градина на Саша" в павелбанското село Тъжа ще отвори врати за палатков лагер за оцеляване за деца от 7 до 14 години.  Общо лагерниците могат да са 12 , всяко от децата си носи палатка и само си я разпъва . Ако срещне..

публикувано на 29.07.25 в 15:26

Здравословна храна в училищата – лична кауза, която е на път да се осъществи

Храната в училище е тема, която вълнува всички родители, най-вече тези, за които здравословният хранителен режим е приоритет. Училищните лафки предлагат пакетирани стоки с обилно количество консерванти и рафинирана захар, бърза храна и празни..

публикувано на 25.07.25 в 12:32

Своеобразна улица на дините има в Стара Загора

Старозагорската улица "Димчо Стаев" се е превърнала в улицата на дините , показа репортерската ни проверка.  През около 700 метра по протежението на улицата, след "Симеон Велики", почитателите на вкусния плод могат да избират от поне три хармана с..

публикувано на 25.07.25 в 09:05