На 13 януари (1 януари стар стил) 1863 година в Свищов се ражда  Алеко Константинов, авторът на завета „Изучете /опознайте/ България, за да я обикнете!“,един от значимите писатели и общественици на свободна България. Творбите му са посветени на живота на българите след Освобождението, описва националния ни характер и критикува типичните национални и балкански черти. Пътувал много по света, описва и се опитва да прилага положителните примери в отечеството ни, заимства идеи от пътуванията си за своите произведения…

 „Изключително честен, открит, обаятелен, щедър, демократ по убеждения, чувствителен към болките на обикновените хора, и до днес не само неговите съграждани, но и много българи го чувстват близък и го  наричат често само със собственото му име – Алеко.“, разказва уредничката в къща музей „Алеко Константинов“ Анатолия Тодорова.

Алеко Константинов произхожда от един от първите свищовски родове - роден е в семейството на видния  търговец Иваница Хаджиконстантинов. Майка му е от  голямата видинска фамилия Шишманови. Обучението му започва с частни учители вкъщи с Янко Мустаков, създател на първия хор и Емануил Васкидович, създал първото светско училище. Продължил в Светиноколското училище на възрожденеца Христаки Павлович. В прочутата Габровска гимназия, станала известна като Априловската, учи заедно със съгражданина си и връстник  Цветан Радославов, авторът на текста на българския химн. Прекъсва заради Априлското въстание.

  На 27 юни 1877 г./ по нов стил/ Свищов става първият освободен град от руските войски и се създава Първото гражданско управление. Канцеларията на свищовското губернаторство се установява в родния дом на Алеко. Тогава той е 14-годишен и става писар, а Иван Вазов е регистратор в канцеларията. Завършва образованието си през 1881 година в гр. Николаев, по-късно записва и право в Одеса, след което се  връща в родината.

В България започва работа в столицата като съдия и прокурор. Като адвокат често защитава бедните и онеправдани българи безплатно, а  след делата "пропускал" да  вземе хонорарите си .

   Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Обича да пътува, посещава много страни. Пътува и из България. Пътуването е извор на вдъхновение, на родолюбие и на   преклонението му пред българската природа. Поставя началото на организирания туризъм с изкачването на Черни връх през 1895 г. Демократ по убеждение, негов идол е Петко Каравелов от Демократическата партия, пише своите статии, фейлетони и пътеписи в органа на партията в. „Знаме“, припомня Анатолия Тодорова.

  „Година преди убийството му пише, че иска да дари на Общината в Свищов родната си къща, защото има исторически характер – в нея по време на  Руско-турската освободителна война  отсяда руският император Александър II. След смъртта му, роднините изпълняват волята му и къщата е превърната в музей на 15.05.1926 г. с три отдела – “Алеко Константинов“, археология и етнография и „Императорската стая на Александър II и неговите генерали Радецки, Драгомиров и Скобелев“, продължава разказа.

  Обзаведен с мебели от Виена, днес посетителите могат да видят в дома на Щастливеца люлката и пианото на  писателя и на неговите сестри, дрехите с които е бил облечен в деня на убийството и простреляното му сърце в стъкленица. "Пазят се и много оригинални снимки на Алеко Константинов и семейството му, първите издания на „Бай Ганьо“ и на „До Чикаго и назад“. Както и кибритницата му с инициала му „константиновка“. Описана е във фейлетона „Страст“, който започва с „Аз съм щастливец и това го знае цяла България…“, завърши историчката. И припомня, че Алеко Константинов сам нарича себе си Щастливеца след като за кратко време губи семейството си заради туберкулозата…