Обсъжданите промени в държавния бюджет, предложени от Министерския съвет на 51-то Народно събрание, поставят бизнеса в България в неконкурентно положение. Това посочват от Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) в официална позиция, получена в Радио Стара Загора преди седмица.

Според професионалната организация един от основните казуси в предложенията възниква при промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Експертите са на мнение, че подобна данъчна политика излага българския бизнес на риск, без в същото време да постига каквото и да било съществено облекчение на бюджетните дефицити на страната.

Понастоящем България е единствената държава от ЕС, която е въвела национален допълнителен данък, но същевременно не позволява пълното облекчение за съществена стопанска дейност. В резултат на това държавата рискува да се превърне в една от членките на ЕС с най-високо ниво на ефективна данъчна тежест за сектора на услугите, където разходите за персонал имат най-голям дял, се посочва в становището. Особено ясно изразен е ефектът в секторите на информационните технологии и аутсорсинга, които имат най-голям принос в ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) в последните години, смятат от организацията.

Трудно може да бъде постигнат, дори е невъзможно, бюджетен дефицит от 3% при това ниво на заложени държавни разходи. Опитите с математически трикове да се "върже" този прословут дефицит в крайна сметка няма да бъдат успешни. Това мнение изрази в предаването "60 минути повече бизнес" Пламен Донев от УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) и преподавател по данъчно облагане.

Експертът обясни и защо е непостижимо членството на страната ни в еврозоната от 1 януари 2026 година:

"Ако няма ограничаване на нарастването на държавните разходи, няма как България да се вмести в този критерий от 3%. В този смисъл аз считам, че ние няма как да изпълним критериите за членство в еврозоната".

Диференцираните ДДС ставки са пример за неудачна фискална политика и за неефективна социална политика, смята той. 

"От ИДЕС не подкрепяме намалени ставки нито за ресторантьори, нито за хляба и брашното, нито за лекарствата по причина неефективност на тези мерки, като признаваме че има уязвими групи в обществото - пенсионери, социално слаби, за които трябва да се прилагат фокусирани мерки за подпомагане, но това не може да става през данъчната политика".

Темата плосък или прогресивен данък не е свързана с нивото на зрялост на обществото, а със степента на икономическо развитие. Попитан трябва ли има има смяна на данъчния модел, той отговори, че няма как да бъдат запълнени бюджетните дефицити при сегашното ниво на държавните разходи.

С последните промени в Закона за счетоводството около 4000 малки фирми отпаднаха от задължението за финансов одит. Според професионалната организация това крие проблеми, защото одиторите са единствените контролни органи, които проверяват отчетността на такива предприятия. Много по-рядко те подлежат на данъчна ревизия. Новите правила водят до влошаване на финансовата отчетност и бизнес средата у нас, коментира Пламен Донев.

"Когато тези около 4000 предприятия нямат проверени финансови отчети, това означава по-ниско качество на финансовата информация, влошаване на бизнес средата от гледна точка на надеждност. Увеличава се сивият сектор, намаляват се постъпленията от данъци".

България все още не е транспонирала промените в европейската ДДС директива. Очаква се през тази седмица темата да бъде обсъждана в Народното събрание.

Той припомни, че преди година бяха приети правилата за глобалния минимален данък в ЕС, но "ние ги въведохме по един сгрешен начин". Пламен Донев призова депутатите да отстранят допуснатите пропуски в законодателството, "за да не изглежда средата за бизнес у нас по-неблагоприятна спрямо другите европейски държави".