В два последователни дни - на 17-и и 18-и януари, почитаме християнските празници Антоновден и Атанасовден. 5 274-ма жители на община Стара Загора ще почерпят за здраво име и ще приемат благопожелания. 3 272-ма от тях празнуват утре, в деня на Св. Антоний Велики, а останалите 2 002-ма - в събота, когато се засвидетелства уважение към паметта на Св. Атанасий, архиепископ на Александрия. Това сочи справката, изготвена от експертите на Отдел „Гражданско състояние“ в Община Стара Загора.

В народните представи двамата светии са братя, може би близнаци, ковачи по професия и изобретатели на ковашките клещи. Според други вярвания, двамата светци затоплят земята и я обръщат към лятото.

Разбира се, не бива да се забравя, че използването на побългарения турцизъм „Танас гилди - яз гилди!“, с който по-старите поколения отбелязват края на зимата, е ставало на 31 януари, когато се е празнувал Атанасовден по стар стил.

Името Антоний идва от етруски произход и в най-общ превод означава „безценен“. 599 старозагорци са кръстени дословно на светеца Антон, 38 носят по-модерното Антонио, а 39 - Антоан. Вариантите с една или повече сменени букви са: Андон (83-ма), Тончо (176) и Дончо (212). При дамите имената на празнуващите са: Антония (415), Антоанета (510), Антонина (37) и Тоня (1031). Вариантите с начална буква „Д“ са три: 5 старозагорки се наричат Донка, 109 - Доника, а само 18 - Дона.

Сред имениците в събота преобладават адашите на светеца - 1021 жители на община Стара Загора са с вписано в кръщелното име Атанас. То е от гръцки произход и означава „безсмъртен“. Умалителното Наско се носи от 59-има, а Таньо и Танко са съответно 308 и 18 мъже.

При дамите има повечко разновидности. С класическото Атанаска се представят 197 старозагорки, а със съкратеното Ася - 93. Наска е лично име на 44 жени, а Нася – на само 7. Руското Настя принадлежи на 5 дами. Името Танка е избрано от родителите на 250 старозагорки.

Както Атанасовден, така и Антоновден се почитат като патронни празници на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празници за умилостивяване на чумата, шарката и сходните болести.

На трапезата във всеки дом се слагат содена питка, свинско печено или сготвено със зеле, питка с мед, пълнена кокошка или петел с ориз. Обредни ястия като варено жито, баница, орехи и мед също присъстват.