Днес се навършват 105 години от рождението на един забележителен човек, оставил трайна диря и ярки спомени в най-новата история на Стара Загора. Бил толкова покоряващ като личност и пленяващ с добротата  и щедростта си да дарява от знанията, опита и мъдростта си и раздаващ се във всичко, с което се захващал, че хората, които са се докоснали до него го наричат и днес – „Нашия генерал“. Коя е тази личност, заслужила завинаги това признание на съгражданите и подчинените си, която признава – „Моят девиз в  живота и трудовата ми дейност е бил: “Не признавам друг  белег на превъзходство – освен ДОБРОТАТА!“?

  Това е генерал-майор  Делчо Желязков Делчев, който е роден на тази дата – 17. III.1920 г. в с. Ябълково, Хасковска област. Израснал в бедно семейство, през 1942 г. завършил гимназията в Хасково. Като младеж  участвал в антифашистката борба. От 1945 г. до 1981 г., докато се пенсионира, е на военна служба. Цели 33 години е командир на 18-та трудова бригада и на Старозагорската строителна дивизия. "За времето в армията, учил и своята Академия, за което ще напише : „Работата в строителни войски ме научи на много и полезни неща. Упоритият труд, насочен към една цел – полезна и необходима, никога не отива напразно.“  Като командир на поделение 2650 в Града на липите приел на служба и участвал в обучението и възпитанието на над 120 000 войника. Тридесет хиляди от тях, след казармата излизат като добри работници-строители с по две строителни професии.", разгръща старите документи, снимки и спомени Вяра Жекова он ДА "Архиви" в Стара Загора. 

  Ръководените от генерала строителни поделения участват в изграждането на редица стопански, военни и граждански обекти из цяла Южна България – в Стара Загора, Пловдив, Варна, Пазарджик, Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Кърджали  и Смолян…. Изпълняват строежа на язовирите „Г. Димитров“, "В. Коларов“, „Тополница“, „Батак“ и „Колена“, построяват 80% от напоителната система в старозагорско и казанлъшко. Тяхно дело са СМЕК „Марица Изток“ – Раднево, топлоцентралите и рудниците към  тях, Азотноторовия завод в Ст. Загора, Нефтохимическия комбинат в Бургас, заводски мощности в Димитровград, Сливен, Ямбол, Дебелт и флотационните фабрики в Мадан, Златоград, Ерма река, „Горубсо“, Шишкин град, Твърдица… Изградени са главните водопроводни мрежи на 14 града и коурортни селища по южното Черноморие и 30 км от водопреносната мрежа на Варна. Хиляди са построените жилища за военнослужещите и в гражданското строителство, десетки са построените читалища и почивни бази и станции …

 За нуждите на отбранителната сигурност на страната са построени въздушните бази в Граф Игнатиево, Узунджово, Безмер и Равнец, военните заводи в Казанлък, Шейново и Мъглиж. Дело на неговите момчета са и  училища и  спортни бази в редица селища и един от най-големите стадиони в България, с лекоатлетическа писта– стадион „Берое“, който е открит през 1959 г.

  Докато бил действащ офицер често получавал благодарствени писма от родители на своите войници. За това, че името му било известно из цялата страна, говори фактът, че една майка от Благоевградско  изпраща писмо до генерал Делчев с думите на благодарност и гордост на майчиното сърце, адресира писмото си  „За генерал Делчев“, без град, улица и код – и то намира  получателя си на точното място, в точното време… Случката е описана във в. „Българско войнство“ от 30.V.1996 г.

  Генералът е известен като страстен почитател на футбола и на отбора на „неговата Стара Загора - „Берое“ и на шахмата. В продължение на 28 години е бил председател на Дружеството за физкултура и спорт „Берое“, а 30 години е бил общински съветник. По-старите беройци разказват, как бранел „зелените“ таланти  и майстори на отбора им от апетитите на „сини“ и „червени“ треньори и министри…

 За всички тези негови заслуги – с право може да бъде наречен „Строител на съвременна  България“. Носител е на най-високите държавни отличия  на социалистическа България – звание генерал-майор / 1967 г./, Герой на социалистическия труд / 1969 г./,  Заслужил строител/1974 г./, Почетен гражданин на Стара Загора /1998 г./ и на още  7 селища, носител на 19 ордена и 35 медала. Като човек, Делчо Делчев бил голям  почитател на музиката и художествената литература – сред близките му приятели били басът Борис Христов и писателят Николай Хайтов.

  Днес, старозагорци минават по няколко пъти на ден през  местата, пазещи спомена за любимия генерал на Стара Загора, който през  целия си достоен живот се ръководи от принципа: „Не е достатъчно  да знаеш какво трябва да се прави – трябва да го правиш!“  Чудно ли е, след  всичко изброено, което е малка част от стореното и завещаното от ген. Делчо Делчев, че старозагорци са нарекли една от чешмите в своя прекрасен парк Аязмото на негово име – „Чешмата на ген. Делчев“ и го наричат  с любов „Нашият генерал“?

   От ДА"Стара Загора" отправят призив към всички, които пазят снимки, писма и вещи, свързани с генерал-майор Делчо Делчев, да ги дарят на архивите, за да се обогати информацията и съхраненото от тази ярка и забележителна личност на ХХ в. за Стара Загора и България.