"Равноденствие" изложба на Албена Щеньовска и Бойко Роа

публикувано на 20.03.25 в 16:50

"Зазоряване, събуждане, полусън...Пурпурният шал на слънчевото зарево се протяга пред хоризонта. Тъмните коси на Пролетта блестят в угарите, посипани с капки ледена роса. Първите цветове искрят, избутали тъмната почва. Нежните паяжини трептят в сланата на утрото. Нещо предстои...

С Албена Щеньовска - Еглофф и Бойко Роя разговаря Мила Маринова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пулсира нов живот, под нежното кадифе на ухаещата земя. Лек шифон трепти във въздуха и носи неуверена птича песен. тоновете са смирени, преди избухването на цъфтежа. В сребристо проблясват влажните камъни...Равноденствие - денят просветва през гъстите мигли на нощта, силен и блестящ." Тези думи, написани от Елица Матеева-Паскинс, са провокирани от "Равноденствие".

Ден преди откриването на изложбата, в софийската Галерия 2.0, градското пространство улавящо ритъма на града, Албена Щеньовска, разказа, че идеята за експозицията се ражда в края на миналата година. "Бойко ми помага за мултимедийното представяне. Галеристката Мария Стефанова ни предложи да направим съвместен проект. Той включва фотоимпресиите на Бойко Роа и моята нова колекция шалове."

Шаловете на Албена са колажи от кадифе, коприна, тафта и шифон. Материи съчетани хармонично, със стил и прецизност към детайлите. Произведения на изкуството и модни аксесоари. "Бутикови са и ми носят много радост при създаването", не скри вълнението си авторката им. Картините и шаловете на Албена Шеньовска-Еглофф, себераздаването й в обществени каузи, провокира приятелите й да пишат поезия, проза, есета, да й посвещават импресии. Един от тях е Бойко Роа. Художникът, който от години живее в Лайпциг обича творческите провокации в музиката и фотографията. Островните образования наблюдавани в зимен ден са в основата на проекта "Медийни острови".

"Колкото повече ги съзерцавах, толкова по-магнетични и завладяващи ми се разкриваха островите. В началото бяха просто далечни очертания на хоризонта, самотни късчета суша, изгубени в безкрайния простор на водата. Но с всяко вглъбяване в тяхната същност, те започнаха да оживяват пред мен, да ме привличат с тайнствената си енергия.

Постепенно се оставих на тяхното тихо безвремие, което ме понесе като нежен прилив. Те се сляха с мен и аз с тях – станахме едно цяло. В техните сенчести брегове и светли простори открих не само природната им красота, но и нещо много по-дълбоко – един вътрешен свят, който до този момент беше оставал скрит.

Чрез тях видях нови хоризонти в себе си, усетих пулса на Новата Земя – онази чиста, ефирна реалност, която живее във всеки от нас и чака да бъде открита. Те ми разкриха хармонията на бъдещето – равенството на силите, които движат вселената, красотата на белия цвят, който носи чистота и яснота, и мощта на безкрайността, в която всичко съществува едновременно, без начало и без край.

Островите не са просто късове земя сред водата – те са част от космическия път, по който душите ни пътуват. Път, който не започва и не свършва, а просто съществува – вечен, необятен, изпълнен с покой и движение в едно. И ние вървим по този път, потопени в благодатното Равноденствие – състояние, в което всичко е в баланс, всичко е в хармония, и ние самите сме част от тази безкрайна симфония."

По публикацията работи: Мила Маринова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!