"В Страстна седмица всеки ден е Велик. На Велики понеделник и Велики вторник се чисти къщата и се къпят децата, на Велика сряда не се захваща женска работа. На този ден жените не перат, за да не „побеляват нивите от градушка“, квас от къщата на никому не се дава, за да не се изнесе богатството от дома. Боядисването на великденските яйца става на Велики четвъртък или Велика събота. Рано сутринта, стопанката обикаля полозите на кокошките, събира яйцата. Най-напред се боядисва в червено първото намерено в полога яйце. Червено е, тъй както е червена кръвта – олицетворяваща жизнената сила. С първото боядисано яйце стопанката прави кръстен знак върху челата на децата и нарича: „Да си бяло и червено, като туй яйце червено“. В миналото яйцата се боядисвали само в червен цвят. По-късно започват да се използват и други цветове, добивани от естествени багрила", разказа в предаването "Репортер" д-р Ирина Димитрова, главен уредник на Регионалния етнографски музей на открито "Етър". 

"На 17 април музей „Етър“ ще бъде домакин на една интересна изложба на Етрополски плескани яйца. На Велики четвъртък, когато се боядисват яйцата за празника, Венета Мишева, Таня Денова и Илияна Христова ще демонстрират на живо как се рисуват етрополски яйца. Всеки посетител може да участва в работилницата, като закупи семеен билет. Групата за рисуване на Етрополски плескани яйца, ще представи традиционна техника за рисуване с восък и бои. Тяхното майсторство и сръчност са емблема за град Етрополе и заради стремежа им да опазят и предат на младите хора това познание, през 2024 стават част от националната система „Живи човешки съкровища“ като елемент на нематериално културно наследство. Дали са (с)плескани или са (о)плескани, можете да видите, ако посетите експозицията от 17 април до края на май в Музейния център.

Петъчният ден от Страстната седмица е Разпети петък. На този ден светът тъгува, а народът казва, че дори птичката гнездо не свива. Жените правят джуркана коприва и всеки трябва да опита от ястието – „…за здраве и да лови кръв“. Обичай е да се ходи на черква и да се минава под масата, покрита с плащеница, като се вярва, че така ще бъдат опростени греховете ни. На Велика събота се приготвя обреден хляб, с разнообразна украса. Наричат го колак, богова пита, боговица, защото е посветен на Бога. Според Ангел Гоев – дългогодишен уредник и директор на музей „Етър“, яйце се слага върху великденския хляб, за да оплоди хляба – нива, а черупките му се заравят в нивата, за да пазят берекета.

Рано сутринта на Възкресение Христово се ходи на църква. Хората носят яйца и обреден хляб, поздравявайки се с Христос Воскресе. На този ден се почитат кумовете със специален кравай и яйца. Очаквано от децата е буракането с яйца. 

На Великден момците правят въртушка и на нея се люлеят всички за здраве. Интересен е и обичаят да се търкалят червени яйца по полето. Той е задължителен в миналото, защото се вярва, че предпазва от градушка. Понеделник след Възкресение е  наречен Разметен понеделник, момите и момците си разменят един на друг яйца, за да е плодородна годината", припомни още Димитрова.