На 29-ти май 1876 г / нов стил/  поетът-революционер Христо Ботев начело на 200 български юнаци  тръгва да се бие за свободата на поробеното ни Отечество. Четниците, облечени като градинари и селяни, се качили на австрийския параход „Радецки“ от Гюргево, Зимнич, Турну Мъгурели, Корабия и Бекет.  Ботев,  Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци  с гордия български лъв на главите обявяват, че корабът е в ръцете на на българите, тръгнали да освободят братята си.  Капитанът на парахода Дагоберт Енглендер бил принуден да го насочи към българския бряг и да акостира при с. Козлодуй. От тук започва пътя към безсмъртието на онези смели българи, последвали войводата. Трагичната и героична съдба на ботевата чета е известна…

 „Параходът  „Радецки“ е австрийска собственост, построен е  през 1851 г. в Будапеща. Плавателният съд се задвижва от двуцилиндрова парна машина и странични гребни колеса. Можел да превозва 350 пасажери“, разказва уредничката в парахода-музей Десислава Георгиева.

  Параходът „Радецки“ изпълнява пътнически курсове по р. Дунав до 1910 г., а през 1914 г. е предаден за скраб.

 „По повод 90 години от подвига на Христо Ботев и четата му, журналистката Лиляна Лозанова предлага  да бъде възкресен парахода.  Българска делегация заминава за корабостроителницата в  Будапеща за да потърси схеми и чертежи на „Радецки“, но за съжаление не били открити такива. На тръгване българите случайно разбрали, че е жив един от работниците – Йожеф Кирай, който боядисвал „Радецки“ . Той нарисувал по спомени схеми и скици на парахода, които българите донесли в корабостроителницата в Русе“, продължава Десислава Георгиева.  Станало ясно, че построяването на  двойник на историческия плавателен съд  изисква много време и пари. Тогава инициаторите на възкресяването на парахода, били посъветвани да намерят параход, който да послужи за основа на  новия „Радецки“. „Такъв  речен плавателен съд бил влекача „Пловдив“, но и в този случай сумата от 500 000 лв., нямало как да бъде осигурена от държавата“, пояснява уредничката.

  Изправена пред възможността да се провали родолюбивата идея, Лиляна Лозанова обявила дарителска кампания, като поставила началото с дарените от нея 2,50 лв. В инициативата се включили децата от цяла България – 1 200 000 пионерчета и чавдарчета започнали да даряват парите от събраните и предадени от тях билки, старо желязо и хартия…

  Така на 28 май 1966 г. от корабостроителницата в Русе, новият „Радецки“ бил спуснат на вода и акостирал при Крозлодуй, посрещнат тържествено от първия ръководител на партията и държавата Тодор Живков и 3 000 деца от всички краища на  страната. Параходът отплавал за Виена и Будапеща със 126 деца на борда“, завръшва историята на парахода „Радецки“ Десислава Георгиева.

От 1982 г. параходът е обявен за национален музей и е на пристан при гр. Козлодуй. От 16.04.2004 г. е филиал на Националния исторически музей и е единственият плаващ параход музей в България и на Балканския полуостров.